Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Цялото внимание обаче на момчето бе погълнато от нещо пред него. Беше се втренчило в храстите отдясно. Джейми се зачуди какво го бе омагьосало толкова, че да е сляпо за всичко наоколо.
Внезапно детето извика и хукна назад. Един огромен глиган подаде муцуна, ръмжейки смразяващо и се понесе след него.
Джейми реагира мигновено. Тупна Уайлдфайър по хълбока и кобилата препусна в галоп. Сграбчи юздите в лявата си ръка и се наведе надясно.
Детето я видя и затича към нея с разперени ръце. Джейми се помоли да има достатъчно сила, за да го повдигне. Бог чу молбата й. Момчето се вкопчи в дясното й рамо и тя успя да го изтегли достатъчно високо, за да преметне крака си през гърба на Уайлдфайър. Кобилата и двамата и ездачи полетяха напред.
Не след дълго глиганът се отказа да ги преследва, ала Уайлдфайър трепереше от страх. Внезапно тя се изправи на задните си крака и Джейми и момчето се намериха на земята.
Джейми падна на една страна, а детето се стовари върху нея. То бързо се претърколи, стана и се опита да й помогне. Джейми се намръщи от болка.
— Ранена ли си? — попита детето и уплашено се втренчи в нея.
— Само се натъртих — отвърна на келтски тя. Надигна се бавно и се огледа. Видя, че туниката й се е скъсала на рамото.
Двамата се бяха озовали в средата на малка поляна. Джейми цялата трепереше.
— Измъкнахме се като по чудо. Господи, колко бях уплашена! А ти?
Детето кимна. И двамата се засмяха.
— Да, ама му дадохме да се разбере!
— Така е — отвърна Джейми и си помисли какво хубаво дете бе той. Имаше дълга червена коса, която се къдреше около кръглото му розово лице. Носът му бе обсипан с безброй лунички. — Аз съм лейди Кинкейд. А ти как се казваш?
— Не бива да го знаеш — прошепна момчето. — Аз не трябва да съм в земите на Кинкейд.
— Да не би да си се загубил? — Детето поклати глава.
— Сама се сети.
— Не мога да се сетя. Какво правиш тук?
Детето повдигна рамене.
— Обичам да ходя на лов. Казвам се Линдзи.
— А как е името на клана ти?
— Линдзи — повтори детето. — А ти говориш келтски, но звучиш някак различно. Освен това не носиш цветовете на Кинкейд.
— Аз съм англичанка.
Очите му се разшириха.
— Съпруга съм на Алек Кинкейд, Линдзи — обясни младата жена. На колко си години?
— Това лято ще навърша девет.
— Сигурно майка ти те търси.
— Баща ми ще ме търси. Сигурно се е разтревожил. По-добре да се прибирам у дома.
Джейми кимна. Сдържа усмивката си, тъй като детето изглеждаше доста сериозно.
— Ти ми спаси живота — рече то. — Баща ми трябва да те възнагради.
— Не — възрази Джейми, — няма за какво да ме възнаграждава. Обаче искам да ми обещаеш, че повече няма да ходиш сам на лов. Ще ми дадеш ли думата си?
Когато момчето кимна тя се усмихна.
— Искаш ли да те придружа до дома ти?
— Ако дойдеш с мен, те ще те задържат. Ние сме врагове с Кинкейд.
— Е, тогава бъди внимателен. Побързай. Чувам, че някой идва насам.
Момчето изчезна сред дърветата, преди Джейми да направи и крачка към Уайлдфайър. Тя стоеше сама в средата на поляната, когато жребецът на Алек се подаде през клоните. Младият мъж изпита такова огромно облекчение, като я видя, че остана закован, взирайки се в нея.
Не можеше да види дали е разстроена. Главата й бе сведена. Знаеше, че я бе уплашил. Изражението на лицето й, докато и крещеше, показваше колко изплашена бе малката му съпруга.
Надяваше се, че вече е превъзмогнала и страха, и сълзите. Видя ги в очите й, когато бе минала покрай него, стискайки монетата в ръка.
Сигурно трябваше да й се извини. Не го биваше много в извиненията, но трябвате да опита. Да бъде спокоен и разумен.
Тогава забеляза заплетените в косите й листа и скъсаната на рамото туника.
— Какво, по дяволите, е станало? Да не би някой…
Скочи от коня си и се спусна към нея, преди тя да отговори. Джейми бързо отстъпи назад.
— Нищо не се е случило.
— Не ме лъжи!
— Ти ме излъга!
— Не съм — отвърна Алек, повтаряйки се, че трябва да бъде спокоен.
— Изгуби търпение с мен.
— Ти си накарала хората ми да съборят задната стена на дома ми!
— Ти ми каза, че мога да пренареди кухнята — прошепна Джейми. — През зимата Фрида и Хеси, и всички останали слуги трябва да газят преспи сняг, за да донесат вечерята ти. Опитвах се да бъда полезна, Алек. Съвсем разумно е да се построи допълнителна сграда в задната част на къщата и кухнята да се премести там. Но ти не ми даде възможност да ти обясня.
Алек затвори очи и се помоли Бог да го дари с търпение.
— Наистина избухнах. И съм ти много сърдит.