Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— И ние можем да имаме мнения, да даваме съвети и да бъдем полезни, нали? — настоя Фийби.
— Без съмнение — изрече Мег със спокойна усмивка. — Но се съмнявам, че този твой мъж би признал нещо подобно.
— Но той е длъжен! — извика Фийби. — Не искам да оставам извън нещата, които го засягат… да ме държи увита в някакъв пашкул, да казва, че не трябвало да си измъчвам хубавата главичка с мъжки грижи. Не че имам хубава главичка — оплака се тя.
— Това, което ти притежаваш, е доста по-привлекателно от обикновената хубост — каза Мег и грейна в усмивка.
— О? — Интересът на Фийби се пробуди. — И какво е то?
— Характер — отвърна Мег.
— О!
Фийби бе разочарована. Характерът беше доста безцветна дарба, в сравнение с красотата и елегантността.
— И акъл — добави Мег.
— Е, той не ми върши никаква работа, ако никой не го признава и не ми позволява да го използвам както трябва — пророни натъжено Фийби.
— Но ти защо искаш да се забъркваш в работите, които толкова занимават съпруга ти? — запита Мег. — От личен опит знам, че мъжете често отдават голямо внимание на банални неща.
— Войната не е нещо банално.
Мег поклати глава.
— Става дума за власт, Фийби. Войните се водят само заради власт и от алчност. Натрапчивите идеи на мъжете. Жените имат работа с живота и смъртта; с раждането, болестите и здравето. Това е смисълът на съществуванието, а не надутите пози и речи и фанатичната вяра, които карат мъжете да вярват, че управляват света, когато се избиват взаимно заради личен интерес.
Мег беше права, както винаги, Фийби се намръщи.
— Може би имаш право, но аз не мога да върша чудеса. Трябва да се справям с налични средства. Катон трябва да разбере, че аз имам какво да му дам, че може да ми се довери.
Тя се отпусна на ръба на леглото.
— Е, щом трябва да говориш по такива теми, намери начин да докажеш на мъжа си, че те бива… ако например можеш да го спасиш от някое критично положение…
— Ти просто се шегуваш — нападна я Фийби. — Катон никога не изпада в критични положения, освен може би на бойното поле. А пък там не мога да му помогна кой знае колко… А, кой може да е? — Когато на вратата се почука, тя се смъкна от леглото. — Влез.
Брайън Море влезе в стаята, носейки куп листа.
— Извинете, че нахлувам така, но ви търсих навсякъде, Фийби. Исках да ви дам това.
Държеше се така, сякаш жената в леглото не съществува.
— Я, моят спасител — обади се Мег. — Страшилището за „търсачите на вещици“ из цялата страна.
Тази студена ирония накара кафявите очички на Брайън Море да блеснат гневно, но той не обърна внимание на Мег и продължи да говори на Фийби.
— Госпожа Бисет ми каза къде да ви намеря. Донесох ви моделите за онези рокли, които ви обещах. — Той протегна листовете към нея. — Трябва да ви ги покажа и да обсъдим кои са най-подходящите платове.
— Леле, леле. Нямат ли край талантите ви, млади човече? — измърмори Мег. — Немезидата на „търсачите на вещици“ бил и моделиер.
Фийби опита да скрие усмивката си. Добре осъзнаваше, че надменното държание на Брайън е ядосало Мег. И я разбираше. Той се държеше с нея така, сякаш е нищожество.
— Нека ги разгледаме тук. На Мег също ще й е интересно да ги види. И с радост бих чула мнението й.
Фийби отново се покатери на леглото, отправяйки към Брайън слънчева усмивка, в която обаче се криеше решителност. И протегна ръка към рисунките.
Брайън изглеждаше комично смаян, сякаш му бяха измъкнали почвата изпод краката. Спомни си, че тя и друг път го бе изненадвала така. Тогава духът й по-скоро го бе заинтригувал, отколкото да го ядоса, но да го изложи по този начин сега пред някаква безсрамна селянка с лоша репутация… И да намеква, че мнението на тази селянка за неговите скици щяло да бъде ценно за нея… Това беше непоносимо!
Задържа рисунките, изричайки студено:
— Може би когато не сте толкова заета. — Завъртя се на пета и затвори внимателно вратата, но не преди да дочуе едно приглушено изкискване, от което ушите му пламнаха.
— О, скъпа — каза Фийби с блеснали от смях очи, — той е доста високомерен, но наистина те спаси. Трябва да му се доверим.