Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Изведнъж замечтаният израз изчезна, блясъкът помръкна.
— Написах ролята на Дъдли за вас, милорд — каза тя, без да помръдне от вратата — Надявах се да ви убедя да я поемете, но разбирам, че е било глупаво. Знам, че нямате време за моите писания.
Думите, които бе изрекъл, още звучаха ясно в ума му. Спомни си разговорите по време на вечеря относно това, кой да играе Глориана. Спомни си как Оливия бе настоявала самата Фийби да вземе тази роля. Как тя сякаш бе отклонила предложението. Продължи да я гледа като някакво невъзможно откровение.
Фийби влезе в стаята и взе листовете от ръката му.
— Искали сте да говорите с мене, сър?
Катон с усилие се върна към действителността.
— Според мене някои неща е най-добре да се разискват насаме. — Отиде към вратата и я отвори. — Ще се качим горе; там има по-малка вероятност да ни обезпокоят.
Поведе я към спалнята и отново отвори вратата пред нея.
Това, което не може да се избегне, трябва да се посрещне, Фийби реши да не следва съвета на Брайън. Вместо да се държи дръзко, щеше да нападне първа.
Тя изрече с нисък, но твърд глас:
— Не мисля, че мога да живея с човек, който така да не ме харесва. Никога не мога да бъда като сестра си и следователно никога няма да бъда такава съпруга, каквато би ви задоволила. Мисля, че трябва да си отида оттук. Да се върна при баща си, ако склони да ме приеме. Или при Порция. Тя ще ме остави при себе си и… — Гласът й трепна, когато видя изражението му.
Катон я гледаше невярващо.
— Какво говориш? Казваш ми, че искаш да се махнеш от дома ми, да търсиш подслон… О, не говори нелепости, Фийби.
— Не мога да остана с вас — повтори упорито Фийби. — Вие смятате, че съм повлекана и лишена от привлекателност. Всичко, което правя, или ви оскърбява, или ви дразни. Искате да бъда нещо, каквото не съм. Не мога да се променя заради вас. Не харесвате това, което съм, но не знам как да бъда различна.
— Не че искам да бъдеш различна… не точно…
Катон усети, че търси думи, но Фийби помете плахите му възражения.
— Дори не знам дали искам да бъда различна — заяви тя. — Не мога да се опитвам да ви се харесвам, когато това означава да правя неща, които според мене не са правилни!
Тя се извърна с леко, но многозначително свиване на рамене.
— Фийби, ти си моя съпруга — каза Катон. — Няма да заминаваш.
— Не мисля, че това е достатъчно основание да остана на място, където не съм желана — избухна Фийби.
Катон бавно си пое дъх.
— Кога съм казал, че не те искам, Фийби?
— Не е нужно да го казваш. Показваш го съвсем ясно.
Катон прокара двете си ръце през косата си, после ги сключи на тила. Загледа се в тавана и между двамата се възцари тишина. После сведе очи и отпусна ръце. Приближи се към нея.
— Аз те искам — каза той.
Фийби усети ръцете му върху раменете си.
— Стой съвсем мирно — прошепна Катон в косата й. — Довери ми се. Имам да ти покажа нещо.
Ръцете му се плъзнаха по раменете й, пръстите му обхванаха тила й, започнаха да галят нежно ушите.
— Недей — протестира Фийби. — Става по-лошо. Не разбираш ли?
— Повярвай ми — каза той и тя долови в гласа му сурова нотка, една решителност, която я накара отново да замре.
— Ще те съблека — каза Катон с тих глас. — И не искам да правиш нищо, за да ми пречиш или да ми помагаш.
Пръстите му се озоваха при кукичките на гърба на раздърпаната и рокля. Ръцете му се плъзнаха по раменете й, докато сваляше дрехата. За миг спряха, обхващайки нежната извивка на рамото, където се свързваше с ръката. Тя почувства топлите му устни на тила си, докато езикът му си пробиваше път в непроходимите дебри на косата й.
По тялото й пробягна лека тръпка. Усети мозъка си натежал и глупав, неспособен да разбере какво става. Всичко това нямаше никаква връзка с нещата, които ставаха допреди малко.
Ръцете му отново се качиха на раменете, за да разкопчаят корсажа на ризата й. Той обхвана гърдите й в дланите си, галейки нежната им долна повърхност, докосвайки леко зърната с върха на пръстите си. Въпреки всичко Фийби усети как розовите връхчета се втвърдяват.
Погледна надолу, видя как тъмносините вени изпъкват под полупрозрачната сметанова кожа на гърдите й, докато той ги държеше нежно в дланите си. Забеляза колко големи и добре оформени са ръцете му, как мазолестите войнишки длани са доста по-бледи от загорялата горна повърхност. Бе забелязвала всичко това и преди, но никога с такава стряскаща яснота.