Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Може ли да го видя сега? — настоя тя.
— Личните ми книжа не са тук. Държа ги на сигурно място другаде — каза той. — Ще ги донеса и утре сутрин ще можете да го видите.
— Струва ми се, че биха били на най-сигурно място пред очите ви — изтърси Фийби с обичайната си прямота. — Странно изглежда да ги криете на друго място. Нямате друг подслон освен покрива на втория ви баща, поне така винаги сте казвали, след като вече сте загубили доверието на краля. Къде ще скриете лични документи? В някое дърво, под някой камък? Или са у ваш приятел? Макар че не мисля, че са ви останали такива документи, след като сте преминали на другата страна.
Брайън слушаше тези искрени думи, които засягаха болезнено единствения недостатък на набързо представеното обяснение.
— Ако ви кажа къде са, вече няма да са на сигурно място — обясни той с извинителен тон. — Не знаете нищо за работата, която върша. Това е извън вашата компетентност, скъпо момиче.
Фийби се замисли. Ако неговата работа беше да краде, да заема, да шпионира и да крие, тогава тя не беше сигурна, че не иска да знае нещо повече за нея. Но си оставаше факт, че той знае какво говори и й предлага да й помогне, като същевременно помага на себе си. Защо тя да не се възползва от това?
— Значи ще ми го покажете сутринта — съгласи се тя. — Сега може ли да погледнем скиците ви?
— Разбира се — и Брайън разстла листовете на лавицата с бельото. — Тази трябва да бъде направена от лен, рехаво изтъкан, за да подчертава падането на полите.
— Какъв цвят?
Той я изгледа замислено.
— Златист бронз — отвърна. — А тази трябва да е от батиста. Проста батиста на цветчета.
— Изглеждат много изтънчени — забеляза благоговейно Фийби. — Като за всекидневни рокли, искам да кажа.
— В сравнение със сегашните ви всекидневни рокли наистина са изтънчени — каза той безцеремонно. — Шивачката би трябвало да може да ви ги ушие за не повече от една седмица. И още по-скоро, ако има кой да й помага. После ви предлагам да изхвърлите тези ужасни дрехи, които упорствате да носите. И защо не си направите косата така, както ви препоръчах?
— Много време отнема — каза извинително Фийби. — Не си струва, защото аз се занимавам само с обикновени неща в къщата или в селото.
— Това — намръщи се Брайън — е една огромна глупост. Винаги трябва да изглеждате добре, независимо какво правите. Катон винаги е оценявал красивия изглед на женското облекло. Какво според вас ще си помисли, като ви вижда така облечена? — И той посочи старата й рокля. — Че не се стараете да му се харесате?
— О, напротив! — възкликна Фийби. — Старая се.
— Е, да аз го знам, но той дали знае? — Брайън внезапно се усмихна. — Хайде, Фийби, трябва да се покажете в най-добрата си светлина. Много неща има да направите, за да го постигнете.
Той се обърна към вратата, преди тя да е успяла да се опомни от небрежния комплимент, изречен през рамо.
— Ако съпругът ви се върне тази нощ, може би ще успеете да вземете отпечатъци от ключовете му. Имате ли восък?
— Восък се намира лесно — измърмори Фийби, все още объркана от посоката, която бе взел разговорът.
Тя непоклатимо вярваше на преценките на Брайън за тези неща, но макар да знаеше, че е прав, й бе доста неприятно да й се кара, а поради същата причина подобен комплимент звучеше с голяма доза истинност. Това беше също толкова противно, колкото и упрекът.
Брайън кимна и излезе от килера; още преди вратата да се бе затворила зад него, умът му веднага се насочи към следващата стъпка. Трябваха му материали, за да скалъпи документ, който да задоволи Фийби. За целта му бе необходимо да иде до Оксфорд. В главния щаб имаше хора, които щяха да му дадат нужното. Копие от подписа на краля и плътен пергамент, който кралят обикновено използваше, снабден с убедителен печат.
Можеше да се направи; беше просто досадно забавяне. Но в крайна сметка щеше да си струва. Щом се добереше до печата на Гранвил, можеше да предизвика небивал смут у членовете на Парламента.
Разбира се, на Кромуел нямаше да бъде поднесен никакъв уличаващ краля документ, но лорд Гранвил щеше да бъде отговорен за всякакви тайно изнесени документи, съдържащи свръхсекретни сведения, които щяха да постъпят при краля, носейки неговия печат. Щом Брайън се добереше до ключовете от бюрото на маркиза и следователно до личните му книжа, можеше да му нанесе каквито си иска вреди.
През годините Брайън се бе упражнявал да имитира подписа на втория си баща, но досега никога не бе имал такава обещаваща възможност да се възползва от това. Не след дълго цялата структура на главния щаб на Парламента щеше да се разпадне. И ако Катон бъдеше екзекутиран като предател, мръсната работа на Брайън щеше да бъде приписана на другиго.