Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Знам, че главното командване на партията му подозира Катон. Кромуел се е усъмнил в неговата вярност. Това е много сериозна ситуация и вчерашното бягство на краля само я влоши още повече. Изглежда така, сякаш той му е позволил да се измъкне.
— Откъде знаете това?
Фийби осъзна, че е затаила дъх.
— Преди две-три седмици имаше схватка и хората на краля плениха няколко души. Те се разбъбрили…
Брайън сви рамене, оставяйки Фийби сама да стигне до заключение какво са могли да кажат.
— Също знам от достоверни източници, че лорд Гранвил се е усъмнил в мотивите на Кромуел за продължаването на тази война. Подобно обвинение не се изрича лесно.
Това беше майсторски удар, реши Брайън. Бе чул двама войници да разискват слуховете предната вечер, когато бяха развързали езиците си над каните с бира около огньовете в двора на конюшнята. Можеше да е вярно, а можеше и да не е, но във всеки случай мощно раздухваше огъня, подклаждан тук от него.
Фийби отмери билките, сложи ги в хавана и взе чукчето. Докато работеше, не каза нито дума, а замайващият аромат на счуканата хвойна и мащерка изпълни килера. Думите на Брайън звучаха искрено, но тя помнеше предупрежденията на Мег и реши да внимава.
— Мислите ли, че съпругът ви ще се вслуша във вас? — Брайън наруши ароматната тишина.
— Не. Той смята, че неговите работи са само негова грижа.
Брайън кимна, доволен, че чува нотка на раздразнение. Значи беше на прав път.
— Може би има начин това да се преодолее — изрече той, наблюдавайки я изпод спуснатите си клепачи.
— Какъв начин?
— Ами ако лорд Гранвил отказва да разбере, че е необходимо да убеди собствената си партия в своята лоялност, може би неговите истински приятели ще трябва да я убедят вместо него.
Фийби се обърна бавно, все още с чукчето в ръка.
— Какво искате да кажете?
Брайън като че ли се позамисли за миг, после полека изрече:
— Мисля, че ако някой прати до Парламента документ с печата на Гранвил… нещо, което да докаже със сигурност лоялността на Катон. Това би било добър начин. Но трябва да има достъп до печата му…
Фийби сви вежди.
— Какъв документ?
— Някаква информация от лагера на краля — отвърна незабавно Брайън.
— И откъде ще я вземем?
— Аз ще я доставя. — Брайън сви устни. — Кралят ще търси помощ от шотландците. Но за да я получи, трябва да им обещае някои неща. Имам сигурни доказателства, че той няма да изпълни тези обещания. Ако шотландците разберат това, ще предадат краля на Парламента. Ако Катон даде на Парламента тази информация, никой вече няма да се съмнява в неговата лоялност и в ангажираността му.
Фийби поклати глава. Това беше твърде много за нея. Почувства се ужасно неуверена. Знаеше, че Брайън дава на Парламента информация от лагера на краля, но откъде знае толкова много за работите на Парламента? От друга страна, имаше право. Какво знае тя за подмолната работа на един шпионин?
Едно нещо, обаче, изглеждаше достатъчно просто.
— Защо вие лично не дадете тази информация на Катон? Тогава той сам би могъл да свали подозренията от себе си.
— Вие наистина не сте голяма конспираторка, нали? — Усмивката на Брайън беше почти съжалителна. Той сложи ръка на рамото й. — Нека бъдем малко по-потайни, Фийби. Имам намерение да убия два заека с един удар. Вие се чувствате изключена от живота му, нали?
Кафявите очички се вгледаха напрегнато в нея. Брайън продължи:
— Знам колко е трудно, защото ми е известно как той се държи настрана от онези, които го обичат. Постъпваше така с майка ми, винаги е постъпвал така и с мене. Ще ви помогна да промените това. Щом разбере колко сте способна, колко много искате да му помогнете и да му бъдете другарка, тогава е възможно да промени навиците си, които наскърбяват толкова много хора. Помислете за това.
Всяка изречена от него дума беше вярна. И Мег казваше същото. Тя трябваше да покаже на Катон на какво е способна.
— Имате ли този документ? Това доказателство за намеренията на краля? — изрече бавно Фийби.
Брайън кимна.
— Разбира се, бих могъл просто да го занеса лично на Парламента и така да докажа своята лоялност, но ми е болно, че Катон не ми вярва. Аз съм негов наследник, в края на краищата.
Изричайки тези думи, той я наблюдаваше внимателно и забеляза как бледността на бузите й се смени с лека червенина, как пълната й уста потрепна.
— Докато, разбира се, вие не му дарите син — добави той с лека усмивка. — Простете ми неделикатността, но това до известна степен ме интересува.