Неочакваната годеница

— Не са — съгласи се Фийби, макар че не можеше да отпъди от мисълта си представата за онези лица, изпълнени с омраза, които сякаш искаха да я смажат.

— Джайлс каза на вечеря, че е арестувал Бен от „Мечката“ и Гейбриъл Бенсън и утре сутрин ще да ги окове във вериги. Неговите хора разбрали, че те били подкокоросали останалите, но Катон каза, че е размислил, че вече стигало толкова насилие. Каза на Джайлс, че една нощ в затвора достатъчно ще им държи страх. Мисля, че това е правилно, нали?

— Да — отвърна Мег. — Да накажеш суеверието не е отговор. Трябва да се изкорени.

— Какво ще правиш сега?

— Ще се върна — каза Мег. — Ще правя каквото винаги съм правила.

— Ще можеш ли отново да помагаш на тези хора? — Фийби поклати глава и отвратено тръсна рамене. — Не мисля, че бих могла да се насиля да проговоря отново на някой от тях. Освен може би на баба Спруъл.

— Разбираемо е.

— Но ти ще продължиш ли да им помагаш?

— Ако мога отново да спечеля доверието им — да. Лекуването не е само билки и компреси, Фийби. Умът често пъти има нужда от лечение толкова, колкото и тялото. Ако мога да им покажа какво зло е суеверието, значи няма да съм си пропиляла времето.

— Ти си толкова добра жена — каза развълнувано Фийби. — Те не те заслужават.

— Какви ги измисляш — намръщи се Мег и затвори очи. — Уморена съм, Фийби.

— Ще те оставя да си поспиш. — Фийби се наведе и я целуна. Ще дойда пак утре сутрин.

Тя се върна в собствената си пуста спалня и погледна огромното празно легло. После грабна свещника и тръгна към спалнята на Оливия.

Оливия се размърда и каза сънено:

— Случило ли се е нещо?

— Нали не възразяваш да спя при тебе?

— Не, напротив. — Тя се надигна, седна в леглото и замига, за да прогони съня. — Радвам се, че ще имам к-компания. Всеки път, щом з-затворя очи, виждам онзи ужасен мъж с неговите игли.

— Знам. — Фийби се съблече и нахлузи нощницата си, а после се пъхна под завивките. — Питам се какво ли става сега, когато кралят избяга?

— Може би войната ще свърши. — Но Оливия не изглеждаше много убедена. — Д-дори не мога да си спомня кога е имало мир. А ти?

— И аз — каза Фийби. — Но веднъж Катон каза, че дори когато свърши, няма да е свършила. Каза, че в най-добрия случай щяло да бъде пирова победа.

— Какво е искал да каже?

— Не знам. Не поиска да ми обясни. Не му се говореше за това, което става в главния щаб. Накани се да каже нещо, но замълча. Защо не иска да споделя с мене тези неща?

Фийби се наведе да духне свещта и легна до Оливия.

— Това ме подлудява — измърмори тя.