Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Какво щеше да стане, ако бяхте хванали краля?
— Добър въпрос — отбеляза с отсъстващ глас Катон.
Фийби не настоя повече. Възбудата отшумяваше и вместо нея по тялото й плъзваше умора.
— Всичко е наред, сър — появи се Джайлс. — Ранените са настанени в носилки. Джо е получил сериозен удар със сабя, другите имат по-леки рани. Отведоха пленниците.
Катон кимна и всички поеха по пътеката към селото.
— Мислите ли, сър, че в главния щаб ще мърморят, дето сме оставили краля да ни се изплъзне? — осмели се да запита Джайлс с необикновено плах тон.
— Не! — реагира остро Катон. — Защо да мърморят? Не знаехме, че и той е там.
— Дочувах някакви слухове, сър — сви рамене Джайлс. — Че не всички искали да се освободят от краля.
— Искаш да кажеш, че аз не съм искал — уточни кисело Катон.
— Ами да, нещо такова.
Фийби слушаше внимателно. Това й беше познато от разговора, който бе доловила онази нощ в главния щаб — спречкването между Катон и Кромуел, което чу, докато лежеше на одъра в таванското помещение. Още тогава й се бе сторило сериозно. Сега видя, че от него произтичат доста усложнения.
Катон и Джайлс като че ли бяха забравили, че тя седи на коня пред съпруга си.
— Не съм сигурен какво да мисля, Джайлс — каза Катон с въздишка. — Но няма да съдя прибързано. Заложено е твърде много.
— Някои искат да го пратят в изгнание — отбеляза Джайлс.
— Така е. Възможно е и това да стане. Но аз засега ще се въздържа и няма да отсъждам.
— Значи, не мислите, че някой ще забележи, че сме го оставили да ни се изплъзне? — повтори Джайлс.
— Предполагам, че е възможно някой да забележи — вдигна рамене Катон. — Но за мене това няма значение. Отговарям само пред съвестта си.
Джайлс не отговори нищо, само си заподсвирква фалшиво през зъби и на Фийби й се стори, че се съмнява в мъдростта на господаря си, но няма намерение да го каже на глас.
— Ще напиша съобщението, Джайлс. След половин час ела да го вземеш — каза Катон, докато препускаха по насипа на имението.
— Да, сър. — И Джайлс насочи коня към двора на конюшните. Катон се спеши пред портата и свали Фийби от седлото. Не я пусна веднага, ръцете му обхванаха нейните точно над лактите, Фийби обаче имаше чувството, че той не осъзнава присъствието й. Взираше се над главата й в тъмната редица дървета покрай алеята. Тя стоеше неподвижно, сдържайки дъха си. Катон като че ли още не съзнаваше, че я държи, но тя имаше чувството, че всеки момент ще й каже нещо. После той изведнъж сведе очи към нея и я изгледа учудено, сякаш я виждаше не такава, каквато си я е представял.
— Искам… Искам… — После поклати глава, пусна я и се отправи към къщата.
Фийби тръгна бавно след него. Какво искаше той?
16
Катон довърши съобщението и остана да седи загледан в тъмнината зад прозореца, барабанейки с пръсти по гладката полирана повърхност на бюрото си.
Какво искаше той?
Спокойствие? Тишина? Подреденото съществувание на един обикновен брак? Съпруга, която няма да се ръководи от съвестта си независимо от опасностите и от това, кого въвлича в тях?
Потърка очи с опакото на дланите. Просто не знаеше.
Изправи се внезапно и тръгна да търси Фийби.
Приемната беше празна, но погледът му падна върху разхвърляните по масата листове плътна хартия. Загледа се в драсканиците, осеяни с петна от мастило. Сигурно това са нейните живи картини, за които не спираше да говори, разбра той, вдигайки няколко страници.
Бележките по полетата бяха подробни и впечатляващи, с детайлни описания на костюмите, разположението, жестовете на актьорите. Той се зачете, обръщаше страниците, вземаше следващите и усети, че любопитството му се превръща в искрен интерес.
Потъна в сцената между младата Елизабет и Робърт Дъдли, граф Лестър. Беше любовна сцена. По едно време усети, че чете на глас богатите звучни реплики. Толкова бе погълнат от написаното, че не чу как вратата зад него се отваря.
— О, мила лейди, кралице нежна, бъди добра. Остани и нека гладният ми поглед се наслади на твоята красота. Мъчение е да отсъствам от твоето сърце. Вземи цялата ми любов, сърцето ми, душата ми и направи ги свои.
— Наистина, скъпи приятелю, една кралица би могла да вземе подобни дарове, без при това по-малко да обича. Не като суверен, а като жена, омаяна от любов, любов по-силна от позлатени кралски тронове.
Катон се обърна, когато чу нежния глас на Фийби да рецитира отговора на Глориана към нейния любим. Вгледа се в нея за миг, сякаш я виждаше за пръв път, застанала там на вратата, с ръка на дръжката. Очите й блестяха, бузите бяха поруменели, изражението й бе замечтано. Сякаш изживяваше изричаните думи, отнесена от фантастичния свят на своята пиеса.