Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Да — съгласи се Фийби. — Предполагам, че е така.
Брайън изчака един миг, за да види дали тя няма да каже още нещо, да му намекне дали вече не носи дете, но тъй като нищо подобно не последва, той продължи разговора, сякаш последните реплики изобщо не бяха изречени.
— Затова, от моя гледна точка, този по-потаен подход би могъл да му даде основание да бъде благодарен както на мене, така и на вас.
Това като ли беше разумно, Фийби бе свидетел на напрежението между Катон и доведения му син, макар че Катон никога не бе говорил открито за това. И мисълта, че Брайън има собствени мотиви да й помага, някак си я успокояваше. Пълната липса на интерес, помисли тя, щеше да бъде подозрителна.
— Как ще направим това? — Сега вече не се опитваше да крие готовността си.
— Както казах, трябва да можем да използваме печата на Катон. Документът трябва да носи неговия печат, иначе няма да доказва, че произхожда от него.
— Понякога подпечатва нещата с пръстена си — изрече бавно Фийби. — Но никога не го сваля.
— Така е, но той има и големия печат на Гранвил. Държи го заключен в чекмеджето на бюрото си в кабинета.
Брайън я наблюдаваше с присвити очи. Беше се хванала. Неволният архитект на падението на собствения си съпруг.
— Щом е заключен, не виждам доколко ще ни е от полза — изтъкна Фийби.
Боже господи, каква невинност!
— Трябва да го вземем — каза той търпеливо. — Трябва да вземем ключа и да заемем печата. Да го сложим на документа и да пратим документа на Кромуел.
Фийби го гледаше недоумяващо.
— Това би било кражба — заяви тя.
— Заемане — продължи Брайън със същия търпелив тон. — Не кражба, а заемане. И то само за няколко минути. Той няма да разбере, или поне докато доброто дело не излезе наяве, за да можете вие да му го обясните.
— Но не мислите ли, че ще ми се разсърди, задето съм заела печата му? — запита недоверчиво Фийби.
— Може би малко — съгласи се Брайън. — Но целта оправдава средствата. Ще го разбере. Разумен мъж е, но просто малко упорит за някои неща.
Изражението му отново стана сериозно.
— Не знам как да ви убедя колко сериозна е ситуацията, Фийби. Ако висшето командване реши, че Катон го е предал, като е допуснал кралят да му се изплъзне, той ще бъде унищожен. — И Брайън тупна с юмрук в дланта на другата си ръка. — Това е толкова ужасно, защото не иска да види колко напрегнато е положението. Не разбира защо някой би могъл да поставя под съмнение лоялността му.
— И аз не виждам — каза кисело Фийби.
— Но те наистина се съмняват.
Фийби прехапа устни. Знаеше, че е вярно. Колкото и нелепо да беше. Небрежността, с която Катон бе отрекъл това, никак не му помагаше. Във вчерашните отговори на Джайлс Крамптън тя бе доловила неизречена критика.
— Катон държи ключовете на колана си. — Виждайки, че тя се колебае, Брайън започна да я притиска. — През нощта можете да ги заемете. Направете отпечатъци в топка восък и аз много лесно ще направя копия. После ще отключим чекмеджето и ще заемем печата… само за минута.
— Къде е този документ? — запита Фийби.
Още не беше сигурна. Всичко беше толкова гладко, убедително и изглеждаше много лесно. Но беше и толкова нередно! Не можеше да си представи да краде ключовете на Катон, докато спи. Това беше толкова… толкова невъзможно нередно!
— В личните ми книжа.
— Добре, но трябва да го видя, преди да се съглася на каквото и да било — заяви Фийби. — Може би, както казвате, целта оправдава средствата, но искам да видя каква е целта.
Всеки път, когато си помислеше, че се е хванала, тя се изплъзваше отново. Всеки път той смяташе, че е разбрал как да я манипулира, но тя изведнъж изпречваше пред него някакво препятствие. Наивна в един момент и влудяващо разумна в следващия. Трябваше да се научи да не приема отговорите й буквално. Беше непредсказуема и решително не толкова лесен обект за манипулации, каквато изглеждаше.
Той искаше да свърши с тази работа. Искаше да види Катон повален в прахта. Искаше да го види мъртъв. Искаше да види себе си като законен собственик на титлата и владенията. И тогава щеше да намери начин да се справи с това странно създание, което му причиняваше само безпокойства. Тя беше някакво размъкнато, непонятно подобие на жена, но въпреки това притежаваше особен потенциал. Всеки път, щом я погледнеше, той го виждаше. Не можеше да разбере откъде идва.
Сега трябваше да й поднесе един несъществуващ документ, и то в убедителна форма. Това беше трудна задача, която щеше да му струва часове, дори след като бе сложил ръка върху необходимите материали.