Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Мъж с извънредно високо мнение за себе си — изрече Мег. Изражението й стана сериозно. — Не бих му се доверила за нищо на света, Фийби.
— Защо не? Какво знаеш за него?
Тя бе заинтригувана.
— Не знам нищо за него, но те уверявам, че не може да му се вярва.
Фийби много уважаваше интуицията на Мег.
— Като че ли всички смятат така — съгласи се тя. — Но аз си мислех, че може би мога да го използвам… да се поровя в мозъка му, да науча нещо повече за политиката и военната тактика… за всичко, което Катон не ми казва. Тогава бих могла да изненадам Катон с нещо, което знам. Ти какво мислиш?
— Мисля — проточи Мег, — че си играеш с огъня и ще си изгориш пръстите.
— Ще внимавам — увери я Фийби, слизайки от леглото. — По-добре да ида да му досаждам. Сигурна съм, че е разбрал, че сме му се присмивали.
— Бъди нащрек — каза мрачно Мег. — Той може да стане сериозен неприятел.
— Ще ти донеса чай на връщане — обеща с весел тон Фийби, излизайки от стаята.
В коридора тя се спря нерешително, питайки се къде ли може да е отишъл Брайън. Намисли да провери в библиотеката и хукна към стълбите. Но не стана нужда да ходи твърде далече. Стъпи на първото стъпало и видя Брайън Море се качва нагоре.
— Мога ли да се надявам, че ще ми отделите няколко минути? — запита той с все още мрачно лице и забулен поглед. — Работих много време над тези рисунки.
— Моля за извинение, ако съм ви обидила — изрече чистосърдечно Фийби. — Но Мег ми е приятелка и вие я оскърбихте, като я пренебрегнахте.
— Нямам обичай да влизам във взаимоотношения със селяни — заяви той. — Но има някои неща, които бих искал да обсъдя с нас, затова нека оставим този епизод зад гърба си.
„Надменен“ беше меко казано, реши Фийби. Но му се усмихна и предложи:
— Моля, покажете ми рисунките. Нямам търпение да ги видя.
Брайън й ги подаде, изричайки:
— Има и друго нещо… нещо извънредно сериозно. Страхувам се, че със съпруга ви не всичко е наред.
— Какво искате да кажете? — запита остро Фийби, вдигайки очи от скиците. Цялото й желание да си играе на интриги с този мъж бе изчезнало. — Какво се е случило? Върнал ли се е от главния щаб?
— Не, още не. — Брайън хвана ръката й над лакътя. — Но дочух някои смущаващи сведения.
— Какви? — изгледа го стреснато Фийби. Брайън се огледа на всички страни.
— Както казах, това е особено деликатно. Къде можем да говорим, без никой да ни прекъсне?
— Тъкмо отивах в килера да взема билки за чая на Мег. Там никой няма да ни обезпокои.
Фийби хукна по коридора, следвана от Брайън.
В ароматната тишина на килера, където късното сутрешно слънце влизаше като огромно златно петно през кръглия прозорец високо на стената над претъпканите лавици с ухаещо на лавандула бельо, Фийби се обърна към Брайън без никакво предисловие.
— Е, и, какво има? Какво имате да ми кажете?
Брайън изглеждаше загрижен.
— Чух, че лорд Гранвил има неприятности с висшето командване… че съществуват големи съмнения в лоялността му.
— О, каква глупост! — възкликна Фийби с блеснали от негодувание очи. — Кой е могъл да ви каже подобно нещо?
— Имам много източници на информация — каза Брайън със сериозен тон. — Повярвайте ми, знам много от нещата, които се случват в двата главни щаба.
— Искате да кажете, че шпионирате? — Фийби несъзнателно набърчи нос. — Как бихте могли да имате шпиони в лагера на Парламента? Вие сте роялист.
— Бях — напомни меко Брайън. — Но повярвайте ми, Фийби, работата ми винаги е била да се ровя за информация. Отблъскваща работа, бихте казали, но тя е от съществено значение за воденето на войната. Предполага се обаче, че една жена не би могла да разбере това — добави той с усмивка, която трябваше да бъде мила, но по-скоро беше открито снизходителна.
— Пфу! — изпухтя Фийби. — Говорите като Катон. Не виждам каква мъжка тайна се крие в това, да убиваш и да бъдеш убиван.
— Е, може би ние, мъжете, сме свикнали да мислим за това като за наша запазена територия — каза примирително Брайън.
— Погледнато исторически, винаги е било така.
Изражението на Фийби говореше, че историческият прецедент не й прави никакво впечатление.
Той продължи:
— Но, Фийби, Катон наистина има неприятности и бих искал да му помогна, да му докажа моята лоялност.
— Но защо не говорите с него?
— Защото не иска да ме изслуша! Господ знае, опитах се, но той е упорит като муле. И още не ми вярва, сигурен съм, въпреки всичките сведения, които му дадох.
— Какво точно сте чули?
Фийби се извърна и започна да търси из бурканчетата на лавицата зад себе си. Опитваше се да прикрие интереса си. Може би това беше удобният случай да блесне пред Катон.