Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Той смъкна ризата от тялото й и тя остана гола, само с чорапи и обувки. Въпреки горящия в камината огън Фийби усети как кожата й настръхва, като че ли от студ. Подчини се на ръцете, стиснали талията й, които я побутнаха към огъня. Катон нежно я настани да седне на табуретката и коленичи, за да развърже жартиерите. Вдигна стъпалата й, за да свали обувките, после нави чорапите и ги свлече от краката й.
Тапицираната табуретка дращеше седалището и бедрата й, а огънят не топлеше гърба й. Още не можеше да разбере защо е всичко това, но умът й бе започнал да блуждае и тя осъзнаваше само физическите усещания, така отчетливи, че чак я болеше. Катон я изправи на крака.
— Затвори си очите — прошепна той.
И започна да я докосва така, както стоеше гола пред него. Фийби остана със затворени очи и се почувства като песъчинка, носена от вятъра, докато ръцете му се движеха по нея. Леките милувки идваха сякаш когато най-малко ги очакваше. Понякога имаше пауза и всяка чувствителна частичка от нея затаяваше дъх в очакване. После тя усещаше лекото докосване по врата, пръста, допрян до пулсиращата на шията й вена, мигновения допир до вътрешната извивка на лакътя й, до нежната плът на вътрешната повърхност на ръката й.
Сякаш нямаше част от нея да е останала недокосната, но милувките още не се доближаваха до скута й. Той сякаш отдаваше почести на тялото й само с ръцете си, без сексуалната настойчивост, която винаги бе участвала в страстното им любене. Фийби усети, че се унася в пурпурната мъглявина зад затворените си клепачи. Беше в тялото си и същевременно извън него. Всяко докосване увеличаваше чувството за нереалност, за откъсване от всичко веществено и приземено.
После устата му последва пътеката на ръцете. Той започна да целува там, където досега бе докосвал. И отново целувките идваха най-неочаквано на най-неочаквани места, и отново я нямаше настойчивата страст, отново съществуваше само това влюбено обожание.
Сякаш бе стояла цяла вечност така, със затворени очи, когато гой целуна клепачите й и каза нежно:
— Отвори очи, Спяща красавице.
Тя отвори очи, сякаш пробудена от опияняващ транс, и се вгледа в лицето му. Той се усмихваше, но тя никога преди не бе виждана такава усмивка в очите му. Бе изпълнена с нежност. Той погали бузата й, прокарвайки върха на палеца си по устните й.
— Сега, скъпа, ми кажи, че не те харесвам, че не те искам, че те намирам непривлекателна, че не ми доставяш никакво удоволствие.
Тялото на Фийби затрептя от спомена за ръцете му и устата му и тя разбра, че той не би могъл да направи подобни неща с нея, ако не я желае, ако не я иска такава, каквато е.
Катон обхвана лицето й в двете си ръце. И изрече сериозно:
— Ти си хубава, Фийби. Всеки инч от тебе е красив.
— Може би имам късмет, че у мене има толкова много инчове — каза Фийби с трепереща усмивка.
— Не бих искал да се лиша и от една унция от тебе — каза твърдо Катон.
Усмихна се и натисна с палец върха на носа й.
— Във всеки случай, съгласен съм, че ти си най-неспретнатото същество, което някога съм срещал. Никоя дреха, колкото и елегантна да изглежда, не може да се задържи в пълен ред на гърба ти и една минута. — И той вдигна въпросително вежда. — Но колкото и да е странно, това започна да ми харесва.
Катон отново я привлече към себе си и ръцете му се спуснаха по гърба й. Тя положи глава на гърдите му и облегна буза до сърцето му, вслушвайки се в равномерното му биене. Катон промълви меко в косата й:
— Езикът ми е студен и груб, Фийби, знам го. Бях незаслужено суров тази сутрин и ще се опитам това да не се повтаря. Но ми трябва твоето обещание, че в бъдеще ще идваш при мене още при първите признаци за някакви неприятности.
— Дойдох при тебе за Мег — напомни му Фийби, вдигайки глава от гърдите му, за да го погледне в лицето.
— Няма да те проваля втори път — обеща той тихо.
— Но човек трудно получава достъп до тебе — изтъкна Фийби.
— Е, това може би няма да се промени. — Гласът му изгуби досегашната си мекота. — Поне докато тази проклета война не свърши. И Кромуел с неговите въображаеми… — Той спря изведнъж. — Но това не бива да те тревожи.
Той почеса гърба й с нокътя на палеца си и погали хълбоците й с бърза нежна милувка.
— Нека оставим това зад гърба си, скъпа моя. Бързо се облечи. Отдавна е време да обядваме.
Фийби бе забравила, че е гола. Огледа се бързо с такъв изненадан вид, че Катон избухна в смях.
— Наистина съм убеден, че ако не ти бях напомнил, така и щеше да излезеш оттук без нищичко на гърба си — заяви той. — Побързай. — Обърна се към вратата. — Всички ни чакат за обед, а после трябва да се връщам в главния щаб.