Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Докато чакаха да влязат, те му разказаха накратко за Йона и за смъртта на зермата-медик.
Зирто се засмя.
— Тя е влюбена в тебе, Асмо. Когато е установила, че в лицето на Лука има сериозна съперница, е получила шок. Във всеки случай разумно е бил от нейна страна да отиде в Психодом.
С това за него инцидентът бе приключил. Тъй като Йона бе намерена, повече, изглежда, не го интересуваше. Асмо се учуди на късогледството на Зирто. А може би бе несправедлив към него. Възможно бе мислите му да са вече изцяло погълнати от работата, която им предстоеше?
Блесна зелена светлина, камерата на шлюза се разтвори.
Конклавът представляваше кръгло, не много голямо помещение с подобен на пчелна пита куполообразен таван, от който се излъчваше интензивна светлозелена светлина. На контролния пулт седяха зермати-медици — трима небесносини и една розовокожа, които Лука внимателно бе подбрала и подготвила за работата. Зад тях във въртящи се столове бяха насядали членовете на Съвета.
Пред контролния пулт в полукръг бяха наредени химотехнически агрегати, вакуумни помпи, центрофуги, калкулатори, съдове с катализаторни газове под налягане, кондензатори и уреди за дълбоко замразяване. В центъра се издигаха две блестящи машини от хром, свързани помежду си с кабели и тръби. Инициалвитаторът бе обвит в прозрачен метал. Наскатронът — глобоид с диаметър от почти три метра — бе вкаран със задната си част в стената на конклава.
Асмо се огледа наоколо и кимна. Всички бяха по местата си, химосинтезата протичаше според програмата. Необходими бяха три дена и две нощи усилен труд, за да се подготви ретрансцендацията, да се отстранят техническите и личните трудности, а наред с това — да се оборват възникващите отново и отново колебания в членовете на Съвета.
Асмо погледна насреща към Лука и Зирто, които бяха заели местата си на контролния пулт.
Лука вдигна ръка.
— Можем да започнем — каза той.
Влезе сестра и раздаде очила с виолетови стъкла. След това подаде на Асмо куфарчето-сейф.
Той сложи очилата, взе ератора и го насочи към обвивката на инициалвитатора. С върховно внимание се опита да изреже в метала отвор. Но енергийният лъч предизвикваше само поява на синкава светлина, отскачаше от обвивката и обгаряше в стената редица черни дупки. Асмо увеличи енергията. Стъкленовидният метал се оцвети, започна да се топи и изгоря във вид на експлозия със серножълт остър пламък. Светлината бе толкова силна, че Асмо, въпреки защитните очила, почувствува в очите си пробождаща болка. След няколко минути ераторният лъч отряза кръгъл отвор. Изрезката падна и се разби на късчета върху пода. Парченцата образуваха топчета и се затъркаляха във всички посоки.
Асмо свали защитните очила, за да даде отдих на очите си, и след това насочи лъча към цилиндричната наставка в горния връх на инициалвитатора. С пронизителен звук, който накара агрегатите да завибрират, енергийният лъч издълба в тръбата канал с дебелина на пръст. Асмо трябваше максимално да се съсредоточи, за да не се отмести от изрязаната ос. Неясно дочу, че зад него се надигна шум и оживени пререкания. Когато свърши с дълбането и се обърна, всичко отново бе спокойно.
Лука и Зирто се усмихваха, изпълнени с увереност, зерматите-медици изглеждаха изтощени. Очевидно те се намираха на границата на психическите си сили. Какво щеше да стане, ако нервите им не издържеха?
Изведнъж Асмо почувствува горещото желание да изостави цялото начинание. Трудностите му се сториха непреодолими, опасността — зашеметяваща. В що за безумие се бе впуснал! Каква ли катастрофа щеше да настане, ако допуснеше грешка? Той отхвърли колебанията. За всичко това трябваше да мисли по-рано. Сега връщане назад нямаше.
Сестрата застана до него с куфарчето-сейф. Той взе овалната капсула, която съдържаше биогенния формат на Зукинатал, пое дълбоко въздух и я плъзна през дупката на тръбата. Завари отвора. След като свърши, се обърна към контролния пулт.
— Ациленова инжекция.
Зерматите кимнаха. Те натиснаха бутони, цветни сигнали затрептяха върху контролните екрани. Синтетичен глас каза:
— Батитермовият слой е разтопен. Биогенният формат е свободен. Индикатор на процеса зелено.
Асмо бе закрепил ератора на статив с мерник и го бе насочил към центъра на инициалвитатора.
— Термошок — каза той. — Съобщавайте веднага всяко отклонение от измервателните норми.
— Какво сте решили да правите? — изрече зад него подтиснат, задъхан от вълнение глас.
Той се обърна. Един от зерматите-медици го гледаше втренчено в лицето.
— Минхер, вие нарушавате КАПИНОМА! Термошокът излага на опасност нуклеиновите киселини.