Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Не можете да го направите! — изкрещя тя. — Ще замръзна в този сняг! Трябва да изпълнявам заповедите на моя генерал! Ще замръзна!
Галтеро я плесна по дупето.
— О, изобщо няма да замръзнете. Бунището е тъй топло под вас.
Тя изпищя и се опита да се изскубне, но Галтеро вече я беше стиснал здраво. С другата си ръка я сграбчи за косата.
— Тя бъде прекрасно създание, Галтеро. Гледай да не повредиш тази красота. И не се бави. Чака я работа. Първо ще трябва да се научи да не се гримира толкова — каза той с мазна усмивка. — Но след като така и така умее да борави с боите, ще я накарам да си нарисува зърно на мястото на липсващото.
Щом свърша с дука, а ти си готов с нея, Лунета ще трябва да й направи още едно заклинание. Много специално заклинание. Много рядко и силно заклинание.
Лунета погали красотичките си и го погледна в очите. Знаеше какво ще поиска той.
— В такъв случай ще ми трябва нещо негово, нещо, което е докосвал.
Броган потупа джоба си.
— Той ни снабди с монета.
Лунета кимна.
— Това ще свърши работа.
Щом Галтеро я помъкна към тъмнината, дукесата изпищя и размаха ръце.
Броган се обърна и завъртя ножа пред подивелите очи на Келтонеца.
— А сега, дук Лумхолц, да се върнем към вашата роля в плана на Създателя.
Шестнадесета глава
Застанал зад гърба на Ричард, Грач гледаше как приятелят му сипва върху навитото писмо разтопен восък, оставя свещта встрани, взима меча и натиска дръжката във восъка, така че да се отпечата изписаната със златна нишка дума Истина. Ричард остана доволен от резултата. Калан и Зед щяха да знаят, че писмото наистина е писано от него.
Улик и Иган седяха в двата края на масата и оглеждаха помещението, сякаш всеки момент очакваха нападение от цяла армия. Двамата искаха да останат прави. Ричард беше сигурен, че са уморени, и настоя да седнат. Те отговориха, че когато са прави, се чувстват по-готови да реагират в опасна ситуация. Ричард им каза, че хилядата войници отвън със сигурност ще вдигнат достатъчно шум в случай на неочаквано нападение, който двамата ще чуят дори и седнали, и ще им остане време да станат и да изтеглят мечовете си. Едва тогава те с неохота се съгласиха да седнат. Кара и Райна останаха прави до вратата. Когато Ричард им каза, че също могат да седнат, ако желаят, те възмутено махнаха с ръце и отвърнаха, че са по-издръжливи от Улик и Иган. Ричард беше на средата на писмото и нямаше желание да спори с тях, така че им отговори, че му изглеждат уморени и бавни и затова им заповядва да останат прави, за да имат достатъчно време да реагират в случай на необходимост. Те го слушаха с намръщени физиономии, но Ричард ги улови да си разменят усмивки, очевидно доволни, че са го вкарали в играта си.
Мрачният Рал се бе постарал връзката му с Морещиците да бъде пределно ясна и красноречива: като между господар и роб. Ричард се питаше дали са пробвали докъде могат да стигнат с него, колко е дълго въжето, с което са вързани. Може би просто се радваха на възможността за пръв път през живота си да се държат както им харесва, да задоволяват капризите си.
Ричард подозираше, че играта им има и друга цел — да определи дали той е луд. Морещиците не можеха да живеят, без да правят експерименти и да провеждат тестове. Притесняваше го фактът, че може да го вземат за луд. Това беше единственият начин. Те трябваше да се убедят.
Ричард се надяваше, че Грач не е уморен колкото останалите. Змеят се беше появил едва тази сутрин, така че Ричард нямаше представа колко е спал приятелят му, но искрящите зелени очи изглеждаха бодри и нащрек. Змейовете ловуваха предимно нощем — това донякъде обясняваше бдителността на Грач. Каквато и да беше причината, Ричард се надяваше змеят наистина да е отпочинал.
Потупа косматата лапа.
— Грач, ела с мен.
Змеят се изправи, разпери криле и последва Ричард към една от стълбите към балконите. Щом Ричард мръдна, четирите му стражи моментално застанаха нащрек. Той им махна с ръка да останат по местата си. Улик и Иган го послушаха, двете Морещици го последваха, макар и от разстояние.
Бяха запалени само двете лампи в основата на стълбището, което нагоре изглеждаше като тъмен тунел. Горе се разширяваше в просторен балкон, който откъм залата завършваше с махагоново перило, а другата му страна опираше в долния ръб на свода. Над нисък парапет от бял мрамор се виждаха кръгли прозорци, високи около половин човешки ръст, подредени на равни разстояния. Ричард погледна навън. Сняг. Това можеше да се окаже проблем.
Отдолу прозорецът се затваряше с месингова дръжка, а от двете му страни имаше масивни панти. Опита дръжката и установи, че се отваря лесно. Обърна се към приятеля си: