Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Ще изпратя на борда специалния екипаж под командата на Уил Конаут — обяви капитан Лейтимър. — Той ще върне кораба в Лисабон заедно с нашите ранени, но първо има нужда от някои поправки. — Докато оглеждаше неприятелския кораб, той не криеше задоволството си. Хората му свършиха добра работа. Френската фрегата беше тлъста плячка и щеше да му донесе средствата, от които имаше спешна нужда. Екипажът на „Изабел“ щеше да получи своята част от плячката, а това означаваше, че остатъкът от пътуването ще мине с въодушевен екипаж.
Джулиън остави капитана да дава заповедите си и се покатери по абордажната мрежа, за да се върне на „Изабел“:
— Капитан Лейтимър знае какво прави — изръмжа Габриел, който не се отделяше от него. — Къде е момичето?
— Вероятно продължава да се бие. — Двамата се усмихнаха един на друг и се запътиха към кухнята, където беше създаден добър ред. Тамсин беше коленичила до един ранен, който чакаше лекарят да се заеме с него. Морякът беше загубил един от пръстите на ръката си и не изглеждаше особено обезпокоен. Главната му грижа беше, дали раната не е достатъчно голяма, за да го изпратят у дома.
— Свърши ли? — попита Тамсин, когато видя идващите към нея двама мъже.
— Така изглежда. — Джулиън я огледа внимателно. — Наред ли е всичко при вас?
— Да. — Тя стана и се протегна. — Не знам как оцелях. Не знам как изобщо има оцелели в този ад. Никога не бях виждала морско сражение и ви уверявам, че е по-ужасно от всичко, което мога да си представя.
Джулиън не отговори. Не можеше да й възрази. И двамата бяха войници и ужасите на войната бяха съдържанието на живота им.
— Хосефа помага на лекаря — съобщи Тамсин, обърната към Габриел. — Той казва, че е много по-опитна от всичките му помощници. — Тя махна с ръка към кухнята, но кракът й се заплете в едно въже и тя се просна с цялата си дължина на палубата.
Горката, сигурно е изтощена до смърт, помисли си Джулиън и й протегна ръка. Когато Тамсин не реагира, той се наведе и я вдигна да стъпи на краката си. Опитвайки се да скрие загрижеността си, проговори с мек глас:
— Вашата работа свърши, Тамсин.
Младата жена очевидно не го чу. Погледът й беше устремен към бедрото, където през кожения панталон беше проникнало остро парче желязо и беше одраскало кожата й. От раничката течеше кръв.
— Вижте, ранена съм. Раната кърви. — В погледа й се четеше неистов страх. Под цялата мръсотия лицето й беше станало бледо като тебешир.
— Хванете я, полковник! — извика стреснато Габриел, който стоеше по-назад.
Тамсин се олюля, коленете й поддадоха. В последния момент Джулиън се хвърли напред и я стисна в прегръдката си.
— Какво, по дяволите…? — Когато погледна в лицето й, видя, че е загубила съзнание. После се обърна смаяно към Габриел: — Одраскана е, но нищо повече.
— Заради кръвта — обясни кратко Габриел. — Винаги така става.
— Но тя е цялата в кръв! — възрази изненадано Джулиън.
— Само че това не е нейната кръв — усмихна се Габриел. — Детето не понася, когато се нарани. Като бебе пищеше и събираше цялата къща, когато й се случеше да се убоде. При по-тежки рани веднага губеше съзнание. Барона направи всичко, за да я отучи, но накрая се отказа.
— Майчице мила — промърмори невярващо Джулиън. Това момиче яздеше като казак, биеше се като планински лъв, не трепваше пред неудобствата и лишенията, а припадаше при най-лекото убождане. Той си припомни ножа на Корниш и с безкрайно учудване се запита какво ли й беше струвало да остане равнодушна и да не рухне безсилно на пода на колибата.
— Трябва веднага да извадим парченцето — каза той. — Преди да е дошла в съзнание, защото ще потече още кръв.
— Отивам да доведа Хосефа.
Джулиън отнесе Тамсин в каютата и я сложи на пейката под прозореца.
— Какво стана? Божичко, кракът ми! Там има нещо остро! — Тамсин беше пред паника.
— Ей сега ще го извадим — отговори със спокойна увереност Джулиън. — Само мъничко парченце желязо. Паднали сте върху него, това е всичко.
— Но то е още в бедрото ми! Цялата ми кръв ще изтече!
— Чувам, че имате нужда от мен. — Лекарят говореше с учудваща бодрост, след всичко, което беше преживял. Все още с омазаната с кръв престилка, той влезе в кабината, следван от Габриел и Хосефа. — Я виж какво нахално парче — продължи със същия тон той. — Ей сега ще го измъкна.
— Не! — изпищя Тамсин. — Сама ще го направя.
— Не мърдайте! — заповяда енергично Джулиън. — И престанете да се държите като глупачка. — Той седна зад нея на пейката и сложи главата й в скута си, после я хвана здраво за раменете. — Тихо, мила! След една минута всичко ще свърши.