Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Очите на Джондалар се разшириха от удивление. Вдигна поглед към Уимез, после обърна очи към Дануг, който се усмихваше с гордост за наставника си, след това взе един от върховете. Нежно го завъртя в ръцете си, почти галейки красиво обработения камък.
Кремъкът беше гладък и хлъзгав, почти като намазан с масло, но не съвсем, и шлифованата му повърхност блестеше на слънчевата светлина. Предметът бе оформен като върбов лист, с почти идеална симетрия във всичките си измерения и лежеше върху дланта му от основата и до върховете на пръстите. Започваше с острие в единия край, което се разширяваше към средата, достигайки дебелина от четири пръста, след което отново се заостряше към другия край. Като го завъртя на една страна, Джондалар видя, че острието действително е лишено от характерната извита форма на сечивата с острие. Беше абсолютно право и напречното му сечение бе колкото малкия му пръст.
Опипа ръба с професионален жест. Беше много остър, съвсем слабо наяден от белезите на множеството тънки люспи, които са били отстранени. Прекара леко върховете на пръстите си по повърхността му и усети мъничките ръбчета, които бяха останали от многото миниатюрни люспици, които са били свалени, за да се придаде на кремъчния връх такава фина, прецизна форма.
— Твърде е красив, за да се използва за оръжие — каза Джондалар. — Това е произведение на изкуството.
— Този не се използва за оръжие — каза Уимез, доволен от похвалата на колегата си по занаят. — Направих го за модел, като демонстрация на техниката ми.
С изпънат врат Айла разглеждаше сечивата, направени с изключително майсторство, скътани в меката кожа на земята, без да смее да ги докосне… Никога досега не беше виждала толкова красиво изработени върхове. Бяха разнородни и с различни размери. Освен тези с форма на лист от дърво, имаше върхове и с асиметрични рамена, чийто заден край бе силно скосен и снабден със ствол, чието предназначение беше да се вкара в дръжка, за да се използва за нож. Имаше и по-симетрични издължени остриета със заострен край в центъра за вкарване в дръжка, които можеха да служат за остриета на копия или друг вид ножове.
— Искаш ли да ги разгледаш отблизо? — попита Уимез.
С блестящи от възхищение очи тя ги поемаше едно по едно като ги държеше така, сякаш бяха скъпоценни бижута. А те действително се доближаваха до ювелирните изделия.
— Кремъкът е гладък… жив — каза Айла. — Не виждала преди такъв кремък.
Уимез се усмихна:
— Айла, ти откри тайната. Точно това прави възможно изработката на тези остриета.
— Има ли такъв кремък наблизо? — попита Джондалар с изумление. — И аз не съм виждал такъв досега.
— Боя се, че не. Но можем да намерим висококачествен кремък. На север има един голям бивак, разположен близо до кариера с хубав кремък. Там беше и Дануг. Но този камък е подлаган на специална обработка… с огън.
— С огън!? — възкликна Джондалар.
— Да. С огън. Нагряването променя камъка. Именно то го прави толкова гладък — Уимез погледна Айла — толкова жив. Именно нагряването дава специалните качества на камъка.
Докато говореше, той взе едно кремъчно образование, при което ясно личеше, че е било обработвано с огън. Беше опушено и леко овъглено и повърхностният му варовиков пласт бе с много по-наситен цвят, когато го разчупи с удар на чук.
— Открихме го случайно. Парче кремък падна в огнището. Огънят беше голям, буен — нали знаете колко силен трябва да е, за да горят кокали?
Айла кимна с разбиране. Джондалар сви рамене, не беше обръщал особено внимание, но след като Айла знаеше, и той го приемаше.
— Възнамерявах да изтърколя навън кремъка, но Нези реши, че след като е попаднал в огъня, той ще бъде добра стойка за готварски съд, защото ще улавя капките мазнина от печеното, което тя готвеше. Но се случи така, че капките пламнаха и съсипаха една хубава тава от бивник. Сложих и друга, след като такъв ни бил късметът. Отначало за малко щях да изхвърля кремъка. Беше толкова обгорял, че избягвах да го употребявам, докато не закъсах с материала. Първият път като го разцепих, помислих, че се е повредил. Погледнете и ще разберете защо — каза Уимез и им подаде по едно парче.
— Кремъкът е по-тъмен и наистина е гладък на пипане — каза Джондалар.
— Така се случи, че тогава експериментирах с атериански остриета за копия като се опитвах да усъвършенствам техниката на изработването им. И понеже просто изпитвах нови идеи, реших, че е без значение, ако камъкът не е съвсем идеален. Но щом започнах да работя с него, забелязах разликата. Това се случи малко след като се бях върнал. Ранек още беше момченце. Оттогава не преставам да усъвършенствам метода.