Сребърният ангел

Младата жена бавно се плъзна назад, докато гърбът й се опря на възглавницата, облегната на стената. Така поне бедрата им не се докосваха и тя щеше да се наслади на предимството да го погледне отвисоко. Нервите й се успокоиха дотолкова, че можа дори да му се усмихне.

Джамил сякаш не забелязваше безпокойството й.

— Какво ще правим тази вечер? — попита той.

— Да се поразходим в градината — предложи веднага Шантел и се надигна, но той сложи ръка на бедрото й и я спря.

— Какво ще правим тук? — поясни Джамил и за нейно облекчение свали ръката си.

— Не… не зная. Какво желаете вие… — Той вдигна глава и се ухили толкова безсрамно, че дъхът й секна. — С изключение на това — прибави остро тя.

Дерек едва забележимо сви рамене. Погледът му се плъзна по тялото й и спря в скута й.

— Научи ли се вече да танцуваш?

Шантел се изчерви. Беше наблюдавала една от фаворитките, която се упражняваше в двора, и още потреперваше при спомена за чувствените й движения. Никога не беше виждала танц, който да служи единствено за разпалване на мъжката страст. Тези змийски извивания на корема и бедрата бяха не просто прелъстителни. Шантел ги намираше направо вулгарни.

— Вашите ориенталски танци са твърде… чужди за моя вкус.

— Но аз бих искал да те видя да танцуваш, Жахар — прошепна той и плъзна пръст по бедрото й. — Ще се научиш ли заради мен?

И я погледна право в очите. Огънят в смарагдовозелените очи стегна гърлото й. По тялото й пробягнаха тръпки.

— Аз… не бих могла.

— Разбира се, че можеш — продължи да шепне той и пръстите му отново погалиха бедрото й. — Но не искаш. Аз няма да те принуждавам. Сама ще усетиш желание да разпалиш страстта ми…

— Джамил!

Шантел сграбчи пръста му, преди да се е пъхнал между бедрата й, но мъжът рязко издърпа ръката си и се надигна. По лицето му пролича, че е недоволен, и Шантел се изплаши. Но причината беше друга.

— Наричай ме както щеш, но не Джамил!

— Моля?

— Наричай ме Дерек.

— Какво? — смая се тя.

— Означава „любими“.

Шантел слисано примигна. Какво ставаше с този човек?

— На какъв език? — попита скептично тя.

— Езикът не е важен. — Гласът му потръпваше от възбуда — Ще ме наричаш ли Дерек?

Това беше вече много. Шантел не можа да се удържи и избухна в смях. Наведе се напред и хвана с две ръце бузите си, защото цялото й тяло се тресеше. Когато най-после се успокои, видя, че той я наблюдава с присвити очи.

— О, Господи! — изпъшка тя и изтри сълзите от очите си.

— Трябваше веднага да кажете, че не позволявате да ви наричам Джамил. Всъщност защо не Дерек! Името е английско, каквато съм и аз.

— Каквато е и майка ми, Жахар — прибави сухо той. — Може би тя ми е дала това име.

— Наистина ли?

— Не — отговори честно той. Дядо му го беше нарекъл така. Облегна се назад във възглавниците, смутен от избухването си. Какво толкова, едно име? Само дето принадлежеше на брат му…