Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Разбира се, че не, малка луна — отговори натъртено владетелят. — Как можа да си го помислиш? Въздържание като моето не може да се излекува само с една любовна прегръдка.
— Доста невероятно ми изглежда твърдението ви, че страдате от въздържание, след като имате петдесет жени на разположение.
Сухият тон най-после привлече вниманието му. Джамил се усмихна и полегна до нея, така че топлината на тялото му се преливаше в нейното. Ръката му се плъзна по бузата й и я притегли към устните му. Шантел посрещна обезпокояващо нежна, мека и дълга целувка.
— Нима смяташ, че друга би могла да угаси огъня, който ти запали в мен? — Устните му описаха дъга от врата към ухото й и неописуемо удоволствие прониза цялото й тяло. — Мисля за теб още откакто те видях за първи път. Как да поканя друга в леглото си, щом искам само теб?
Шантел повярва, защото думите му я вълнуваха също като езикът, който милваше ухото й. И тя още веднъж престана да мисли и се отдаде изцяло на удоволствието от прегръдката му.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Имате ли нещо против, ако поседна при вас?
Шантел сви рамене, без да вдига глава от топлия мрамор.
— Да, разбира се. — Но после трепна изненадано, защото думите, които бе чула, бяха произнесени на английски. — И вие ли сте англичанка?
Беше Джамила, една от петте икбали. Младата жена непринудено разтвори робата си и се излегна до Шантел върху нагретия мраморен под в общото помещение. Беше съвсем гола отдолу и когато се облегна на лакти, пълните млади гърди изпъкнаха с цялата си прелест. Шантел също беше гола под дългото си одеяние и точно поради тази причина не беше заела същата поза.
— Мислех си, че вече знаете за мен — усмихна се Джамила — Семейството ми произхожда от Глочестър, но съм възпитана в Лондон.
— Не, никой не ми е споменавал!. Смятах, че Рахин е единствената англичанка тук. Защо не казахте нищо, когато ми бяхте на гости с госпожа Шейла?
— Шейла ме учи да говоря турски, но аз схващам много бавно и затова в нейно присъствие не бива да говоря друг език. Тя е много търпелива учителка, но аз нямам дарба за езици. Учителят ми по френски направо се отчайваше от грешките ми.
— Много се радвам да чуя отново майчиния си език. Чудесно е, че… — Шантел замлъкна за миг. — Но не мога да се радвам на робството си. Не бих го пожелала никому.
— Разбирам ви. По същата причина и аз се натъжих много, когато дойдохте.
— Откога сте тук?
— О, отскоро. Малко повече от шест месеца. Бях последната, която влезе в харема преди вашето пристигане. Тогава избухна ужасен скандал и всички бяха убедени, че вече няма да се купуват нови жени. Затова вашата поява ни изненада.
— Скандал ли?
— О, да — засмя се Джамила. — Сега ми е смешно, но тогава умирах от страх. Владетелят толкова се ядоса, че се разкрещя на майка си насред харема. Бях сигурна, че ще ме продадат другаде.
— Защо да ви продава пак, след като току-що ви е избрал? Защо се е ядосал толкова?
— Там е работата, че не ме купи той, а лала Рахин. — Джамила смръщи чело. — Мислех, че знаете. От пет години насам владетелят не е купувал нова жена — откакто е разбрал, че истински обича Шейла. Повече от половината харемски дами са му подарък или са закупени от майка му. Когато ме купиха, той заяви, че това вече е краят. — Тя отново се засмя. — Той не е като онези турци или араби, които държат да имат колкото се може повече жени. Изтощава се в усилията си да раздава благоволението си на всички нас и не пренебрегва никоя за по-дълго време. Нали разбирате сега защо се сърди, когато харемът му се увеличава?
Шантел едва успя да удържи надигналото се в гърдите й презрение. Какво търсеше тук, щом Джамил не искаше повече жени, които да пилеят мъжката му сила? Припомни си първата им среща и смразяващото му равнодушие. Ако си беше останал такъв, думите на англичанката биха били разбираеми за нея. Но сега вече имаше опит от последната седмица, от миналата нощ. Помнеше думите, в които беше повярвала и още вярваше — че не е докосвал друга жена след пристигането й.
Да, последната нощ Джамил я задържа чак до зазоряване и през тези дълги часове двамата почти не спаха. Вече не помнеше колко пъти се любиха, колко пъти гласът и милувките му разпалваха огъня в тялото й, което тръпнеше и досега. Върна се в жилището си и спа цяла сутрин, изтощена, но доволна, без да се опитва да анализира състоянието си. Не й се искаше да мисли, искаше да се наслади докрай на тези нови усещания, преди да ги разложи на съставните им части, за да установи защо лесната й капитулация не я смути и ни най-малко не я разочарова.