Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Шантел се опита да си го представи и цялото й тяло изстина.
— Защо тогава Джамил кара да я бият, преди… преди…
Адама кимна и й спести мъчението да довърши изречението си.
— Иначе не може да изпита нищо. Господарят я вика само когато настроението му е мрачно. Тя е щастлива, а той има върху кого да излее гнева си. Разбирате ли за каква цел служи тази жена? Мара получава своето удоволствие, а владетелят не причинява мъка на другите си жени.
— Това е отвратително — проговори спокойно Шантел.
— Но кой страда от него, лала?
Явно никой, помисли си отвратено Шантел, но ужасът не искаше да я напусне. Всъщност какво имаше да се чуди? Беше видяла със собствените си очи как Джамил остана съвършено невъзмутим при бичуването на едно невинно момиче.
Почувства в сърцето си благодарност, че тези хора й напомниха отново за неговата жестокост. Беше забравила истинското му лице и сутринта едва не се разтопи в горещите му обятия. Но сега край!
— Лала!
— Какво има?
— Изберете си още трима роби. Предлагам ви…
— Момент — прекъсна я учудено Шантел. — Кой казва, че ми трябват още слуги?
— Такъв е обичаят.
Шантел се намръщи.
— Нали чу какво обясних на Хаджи Ага: моето присъствие тук не е в съответствие с обичаите. Не съм заслужила никакви привилегии и нямам намерение да го сторя.
— Не говорете така, лала. Ако господарят не ви повика повече, ще ни върнат при онези ужасни наложници.
Изразът на лицето й подсказваше, че тази страшна перспектива трябва да бъде предотвратена на всяка цена. Шантел разбираше желанието на момичето да си остане на новото място, не само наложницата, но и личните й слуги преминаваха едно стъпало по-високо. Само че прислужниците нямаше да се измъчват с променящите се настроения на владетеля. Много й се искаше Адама да разбере стремежа й да се измъкне оттук.
— Лала Жахар!
Нямаше ли най-после да я оставят на спокойствие? Шантел се обърна и се взря в новодошлия, застанал в рамката на вратата. Не го познаваше, но без съмнение беше евнух, защото нормалните мъже не бяха допускани до харема дори и като слуги. А този човек беше с много светла кожа и изглеждаше доста солиден в разкошната роба, обточена с кожи, и високия тюрбан.
През прозореца можеха да се видят жените, които се бяха събрали в двора и наблюдаваха мъжа, без да скриват любопитството си. Адама също го зяпаше с широко отворени очи. Кадар се появи отнякъде и застана точно зад гърба на непознатия, но по лицето му не се четеше любопитство, а спокойна бдителност, която, кой знае защо, подразни Шантел.
— Какво има?
Мъжът церемониално се поклони.
— Идвам от Джамил Решид. — Простря ръце към нея с ковчеже от розово дърво, украсено със седеф. — Подарък от владетеля, лала.
Шантел мрачно пое сандъчето и когато го отвори, лицето й още повече потъмня. Върху бяло кадифе лежеше двуредна аметистова огърлица. В средата искреше бисер, голям колкото жълъд. Колието беше също толкова ценно, колкото и сапфирите, които още носеше на врата си.
Какво беше казал Джамил? Такъв подарък се поднася само при раждане на син. Защо сега й изпращаше тази скъпоценност? Май предположенията й се оказваха верни: този господин просто искаше да купи благосклонността й.
Понечи да върне ковчежето, когато пратеникът отново заговори:
— Има още едно послание, ако позволите. Владетелят поръча да ви кажа, че сигурно няма скоро да се откажете от собствените си бисери, но че се надява… — Мъжът смръщи чело, затвори очи и прехапа устни. Явно не си спомняше края на посланието. Но скоро се сепна и закима с глава — О, да! Надява се, че все пак ще ги забравите.
Защо при тези думи лицето й се обля в червенина? Единствено тя разбираше смисъла им и се боеше, че го е разбрала прекалено добре. По този начин Джамил й даваше да разбере, че е усетил съгласието й при последната нежна прегръдка. Как беше възможно такова нещо?
Когато все пак реши да върне накита, Шантел с досада установи, че пратеникът отдавна си е отишъл.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Не мина много време и целият харем узна, че Шантел е избрана за нощта. Никой не се изненада, защото според обичая новата фаворитка споделяше леглото на владетеля няколко дни поред, а понякога и по-дълго. Носеха се разни слухове само за причината, поради която Шантел не е била издигната в ранг на фаворитка още след първото си посещение. Много малко хора знаеха, че не е загубила невинността си, а те се пазеха да споменават, че новата е все още девствена.
Шантел смяташе, че този следобед няма да вдигат шум около нея, но се излъга. Отведоха я тържествено в хамама, надзиравана сега от лала Савети, сръбкиня на средна възраст, която беше управителка на розовия двор. В банята ги очакваха Хаджи Ага и няколко от неговите евнуси. Кадар вървеше непосредствено след Шантел и младата жена се питаше на коя ли страна щеше да застане, ако тя отново изпаднеше в паника. Този път обаче щеше да остане спокойна, поне външно. Нали беше обещала на Джамил. Трябваше да изтърпи всичките им проклети приготовления.