Сребърният ангел

Тя поклати глава.

— Според вашите представи тялото ми е твърде слабо, за да е красиво.

Очите му шеговито светнаха.

— Може би ти липсва някоя и друга възглавничка, но аз не желая нищо повече от това, което си сега.

— Значи не искате да напълнея?

— Искам да останеш такава, каквато си.

— Ако надебелея, вече няма да ме искате, така ли?

Той се засмя и продължи мисълта й:

— А аз бях готов да се закълна, че онова, което правихме двамата, ти хареса. Не го ли чух със собствените си уши? Или вече забрави, че сега няма нужда да пазиш девствеността си?

Тя се изчерви, защото наистина беше забравила, че големият прелом вече е настъпил, а с него и промяната в положението й. Все още не беше сигурна как трябваше да го приеме. Смущаваше я само едно: не беше очаквала че любовният акт ще й достави такава наслада. Не биваше да признава това, особено пред него. И без това мъжът винаги беше в по-благоприятно положение, не беше нужно да му предлага още едно удоволствие.

Смущаваше я и фактът, че настроението й се люшкаше от морно доволство към гняв, после от потиснатост към смущение. Сега не желаеше нищо друго, освен да се прибере в стаята си и спокойно да размисли до какви последствия ще доведе загубата на девствеността й.

Разбира се, не беше възможно да разсъждава разумно, докато Джамил все още си почиваше удобно между краката й. Защо не я отпращаше? Фактът, че прекарваше по цяла нощ само със съпругите си, не беше още една от многото лъжи на Вашти, а нещо, което се знаеше в харема. Но на него май не му се спеше.

— За какво се замисли така дълбоко, малка луна? — Гласът му я върна към действителността. Смарагдово-зелените очи я пронизваха със спокойна сила. — Няма да ти позволя да съжалиш, че ми се отдаде.

Нахалството му я развесели.

— Може би притежавате тялото ми, ваше височество, но не сте господар на чувствата ми.

— Сериозно? А как стои въпросът със сетивата ти? И на тях ли си господарка?

Той сведе глава и стремително засмука зърното на гърдата й в топлите дълбини на устата си. Шантел затвори очи и остави сладостните тръпки да се разпространят от гърдите към корема и оттам в хълбоците й. После устните му нежно се заеха и с другата й гърда, докато накрая пръстите й се заровиха в косите му и с това отговориха на въпроса му по-ясно от всяка дума.

Внезапно Дерек се надигна, грабна я в обятията си и я отнесе в леглото. Шантел се събуди от опиянението си и смутено се огледа. Как можа да забрави двамата великани? Страните й пламнаха и тя затърси с очи, но стаята беше празна.

— Къде са телохранителите ви? — пошепна тя, но замлъкна, когато видя как погледът му се плъзга по голото й тяло.

— Взех предвид твоята срамежливост и ги заточих в градината.

Но самият той явно не се съобразяваше с нищо, защото продължаваше неприкрито да я оглежда. Приличието й забраняваше да му отвърне със същото. Макар че и той беше гол, Шантел не смееше да отмести очи по-надолу от брадичката му.

— Да разбирам ли, че още не сте приключили с мен?

Дори този нахален въпрос не го накара да свали очи от тялото й.