Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
За нещастие баните не бяха празни. В главната зала беше събран половината харем. Лала Савети, която изобщо не приличаше на сърдитата Сафия, реши, че е редно да представи Шантел на другите фаворитки, както и на трите съпруги.
Тази среща завари младата жена напълно неподготвена. Беше виждала някои от фаворитките в баните, но днес, когато всички се събраха около нея, се почувства ужасно неловко. Тези жени представляваха елита на харема и бяха истински красавици. Една имаше черна, друга тъмнокестенява коса, но останалите бяха червенокоси с най-различни оттенъци. Очевидно Джамил предпочиташе именно този цвят, защото повече от половината харемски дами бяха червенокоси.
Осемте фаворитки бяха необикновено красиви и в сравнение с тях Шантел се стори сама на себе си второкласна, безлична и направо болезнено слаба. Тялото й беше ужасяващо мършаво в сравнение с тези красиво закръглени форми. Никоя от жените не показваше признаци на затлъстяване, но пропорциите им бяха съвършени. Всяка от дамите беше обсипана със скъпоценности — дори тук, в хамама.
Слава Богу, че нямаше време за разговор, защото Шантел не можеше да си отвори устата. При това жените не я посрещнаха враждебно, нито дори ревниво, както беше очаквала. Всички бяха любезни и мили, дори Нура чернокосата с темпераментните тъмни очи, които подхождаха на буйната й грива. Е, лицето на Нура може би изразяваше известно неодобрение, но пък другите включиха без възражения Шантел в малката си група. Младата жена не знаеше какво да мисли. Тези жени обичаха Джамил и въпреки това с удоволствие го деляха с другите. Как да се отнася с тях? Никоя не би могла да разбере истинските й чувства.
Забележката на Хаджи, че вече е късно, я изтръгна от размишленията й и тя побърза да се отдалечи. Не знаеше дали и миналата вечер е мината през всички тези процедури, но днес с почуда наблюдаваше как я къпят, бръснат, масажират с благовонни масла и парфюмират. После полираха зъбите й, разтъркаха венците, оцветиха ноктите и пръснаха ароматна вода в устата й. Когато посегнаха към косата и лицето й, тя им заповяда да спрат и нареди да доведат Адама.
Хаджи не възрази срещу това желание, защото се радваше, че днес Шантел е тиха и покорна. Разбира се, беше очаквал неприятности и беше взел съответните мерки. Не можеше да знае, че е дала думата си на господаря. Но Шантел нямаше намерение да му съобщи това и да го освободи от грижите му.
Когато се върна в жилището си, там я очакваше гардеробиерката с ново одеяние от розова коприна, обточена със сребро. Този път Шантел се възпротиви, защото беше избрала от раклата си не толкова предизвикателно облекло. Но жената високомерно й обясни, че не може да се яви при владетеля с такива обикновени дрехи, които се носят само в харема. Не си струваше да влиза в спор, защото, макар и с колебание, й разрешиха да наметне върху костюма си кафтан. Ала когато й го донесоха, Шантел можа само да въздъхне — толкова прозрачен и лек се оказа.
Адама веднага подчерта, че цветът на дрехите подхожда отлично на колието от аметисти и Шантел разбра, че междувременно всички са узнали за тазсутрешния подарък. Беше решила да не носи скъпоценната огърлица и много й се искаше крадецът, за който се твърдеше, че в последно време върлува из харема, да е влязъл и да я е откраднал. Но накитът беше непокътнат, а тя беше обещала да не прави сцени, затова мрачно позволи на Адама да й го сложи.
Беше почти готова, когато се появи Рахин. Шантел се учуди, че майката на владетеля смее да се яви пред очите й, след като въпреки желанието на сина си я беше наказала с работа в кухнята.
— Вие не се радвате на нищо, Жахар, но се надявам, че сте щастлива поне от наличието на тази солидна врата, която можете да заключите.
— Напълно сте права, мадам — отговори Шантел. — Вратата е единственото, което ми харесва. — Тя отпрати Адама, макар че момичето все още довършваше прическата й, и попита Рахин: — Знаехте ли, че Джамил не е имал намерение да ме накаже?
Порцелановото лице на Рахин си оставаше неподвижно.
— Тогава не го знаех. Научих едва по-късно. Защо не му казахте?
Шантел вдигна огледалото, за да избегне втренчения поглед на смарагдовозелените очи.