Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Вдигна очи към Шантел и внезапно забеляза, че веселието е прогонило цялата й бдителност. Но това сигурно щеше да се промени, ако беше настоял на правото си да не отговаря. Затова небрежно вдигна рамене.
— Това беше само израз на обхваналото ме раздразнение. Изненада и двама ни.
Шантел повярва и предпочете да не се докосва отново до тази ужасяваща тема.
— Аз…
— Къде е смелостта ти, англичанко? — засмя се тихо Дерек. — Не проявяваш ли любопитство да разбереш откъде идва ожесточението ми?
— Не.
— Не е това, което си мислиш.
— Така ли?
— Вярно е, че те искам в леглото си, но искам и други неща.
Още преди Шантел да разбере какво има предвид, той дръпна копринените й шалвари и тя се плъзна по меката възглавница, докато се озова легнала по гръб редом с него. Веднага вдигна отбранително ръце, но Джамил не се наведе над нея, както беше очаквала.
— Така е по-добре — засмя се той. — Изкриви ми се вратът да гледам все нагоре.
Може би искаше с тази забележка да успокои Шантел, но не успя.
— Не вярвам, че…
— Шшт! Нима не искаш да разбереш какво ще направя сега с теб? — Тя сърдито заклати глава и Джамил повтори нейните думи: — С изключение на това.
— Все едно — изсъска тя. — Няма какво да говорим.
— Откъде знаеш? Откъде знаеш, че онова, което ще направя с теб, няма да ти хареса?
Шантел простена и затвори очи, но бързо ги отвори, защото го почувства опасно близо. Лицето му беше надвесено над нейното, а ръката му нежно милваше корема й. Но дори докосването не беше толкова горещо, колкото пламтящата жарава на погледа му.
— Искам да пъхна пръстите си в теб, Жахар.
— О, Боже! — изплака тя, преди устните му да покрият нейните и да засилят още повече вихрушката на бушуващите в тялото й чувства.
Въпреки това посегна към ръката му и здраво го стисна за китката. Но не се учуди, че пръстите й са безсилни.
— Ако не ми дадеш нещо от себе си, ще ме подлудиш, момиче — процеди през зъби мъжът.
Целувката му стана гореща и настойчива и той сякаш я погълна. Съпротивата й отслабна и ръката й се отпусна. Пръстите му веднага се плъзнаха в шалварите й, прекосиха нежните кичурчета и направиха онова, което беше обещал.
Шантел реагира моментално. Тялото й се надигна срещу неговото и пръстите му се плъзнаха още по-дълбоко. Тя се вкопчи в него и се заизвива в щастлива възбуда, която изключваше всяка проява на разум.
— О, любима, толкова си гореща, толкова влажна…
Забравила всичко около себе си, Шантел го обгърна с ръце и стремително отговори на целувките му. Дори не забеляза, че мъжът над нея е проговорил на английски. Магическите движения на пръстите му продължаваха и в тялото й се разгаряше огън.
Внезапно Дерек се озова между краката й и вече никакво облекло не ги смущаваше. Шантел изобщо не разбра как го е направил — и по-късно не можа да си спомни нищо.
Усети единствено горещото му тяло, което се притисна в нейното и го завладя изцяло. А и позицията й беше уязвима: трябваше само да разтвори крака, за да се нагоди към него. Горещите целувки престанаха, макар и само за миг, и тя можа да си поеме дъх.
Джамил не й даде време да почувства страх. Той изчака тя да осъзнае положението си и отново впи устни в нейните. В същия миг тя усети отново сладостните движения на пръстите му в себе си… Но този път не бяха пръстите му. Това беше самият той, онази част от него, от която толкова се боеше и която сега приемаше без възражения.
Бавно, много бавно той проникна в нея — но с лекота, защото утробата й беше стоплена от очакване, влажна от възбуда. Този път усещането беше пълно, много по-силно от милувката на пръстите му, а твърдостта му я караше да потръпва сладостно. След секунди нещо сякаш се разкъса в тялото й и макар че почти не почувства болка, младата жена се уплаши. Скоро обаче присъствието му в нея я изпълни цялата.
Стоновете му се смесиха с нейните, целувките продължиха, по-страстни отпреди и все по-нежни. По едно време проникването престана, но Шантел не изрази недоволство, защото инстинктивно усещаше, че сега започва нещо още по-хубаво. Така и стана. Бавно и меко отначало, бедрата му започнаха да се движат срещу нейните, сърцето й ускори ритъма си заедно с неговото, все по-бързо и по-буйно, докато я прониза светкавицата на върховното чувствено удоволствие, тя извика и обви с ръце врата му, а той я притисна пламенно до себе си и пулсиращият му оргазъм се сля с нейния.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Шантел се почувства пренесена някъде далеч в отвъдното, където нямаше място за хладен разум, а само за изблици на чувства, непознати досега, но прекрасни. Приятно беше да усеща чуждата кожа върху своята, тежестта на мъжа върху тялото си, горещината на мъжките гърди, които притискаха нейните, учестеното биене на сърцето му до нейното — никога не беше преживявала подобно нещо. Можеше да лежи вечно така, но Джамил скоро започна да я дразни. Езикът му описваше кръгове около зърната на гърдите й, духаше студен въздух върху тях, докато се втвърдиха и щръкнаха.