Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Тези усещания й доставяха удоволствие, но не й позволяваха да си почине. Затова Шантел протегна ръце, притегли главата на мъжа върху гърдите си и унесено се усмихна, когато устните му нежно засмукаха зърното.
— Значи най-после се събуди?
— Но аз изобщо не съм спала. — Пръстите й се заровиха в косата му и тя се учуди, като усети мекотата й. Дерек лежеше върху нея и притискаше тялото си върху слабините й. Когато почувства това, Шантел цялата потръпна от сладко вълнение.
Внезапно ръцете му обхванаха гърдите й и брадичката му се мушна между тях.
— Сърдиш ли ми се, малка луна?
Да се сърди? Какво говореше той? Тя вдигна глава, за да го погледне в лицето.
— Приличам ли на сърдита?
— Но аз те превзех с устрем.
— Сериозно? — изкриви устни тя.
— Ти вярваше, че това ще се случи само в леглото ми.
— А ние не сме ли там?
— Нали виждаш в какво положение съм — ухили се той.
— Много добре. Значи ме измами.
— Хареса ли ти?
— Какво ще направиш, ако не ти отговоря както трябва? Ще ме разпънеш на кръст може би? — Джамил отново стисна гърдите й в двете си ръце и тя извика от болка. — Да, надменни човече, да, хареса ми! Това ли искаше да чуеш?
Усмивката му разтопи нахлулия в сърцето й гняв.
— Знаеш ли колко щастлив ме прави мисълта, че си само моя?
— Бих могла да си го представя, ако и ти беше изцяло мой. — Бузите й пламнаха О, Господи, как можа да го каже! — Исках само…
— Не, не позволявам да вземаш думите си назад — прекъсна я с тих смях той. — Ето че отново излязох прав. Вие, англичаните, не можете да делите.
Дали можеше да го дели или не — във всеки случай не споделяше хумора му.
— Ако искаш да кажеш, че у нас един мъж може да има само една жена, това е вярно — отвърна хапливо тя. — Но това е неразбираемо за мъж, собственик на близо петдесет жени.
— Ревнуваш ли, малка луна?
— Разбира се, че не.
— Защо тогава се тревожиш, че притежавам много жени?
— Не е прилично.
— Според вас. А според нашите традиции броят им е доста ограничен.
Шантел нямаше какво да възрази, защото ислямът разрешаваше многоженството. Той не можеше да проумее възгледите й, пък и не им обръщаше внимание. Защо само да хаби думите си? Но мисълта, че мъжката невярност е нещо обичайно в тази страна, я караше да кипи от гняв. Защото много добре знаеше как щеше да реагира той, ако някой друг мъж само погледне жените му.
— Смятам, че е време да се върна в харема — произнесе със сковано високомерие тя.
— Ето че пак се сърдиш.
— Съвсем не — възрази тя, макар че стиснатите й устни доказваха противното. — Предугадих желанието ти, тъй като ми казаха, че щом свършиш с една жена, веднага я отпращаш.
Шантел не знаеше откъде събра смелост да изрече това, след като досега всичко, казано от Вашти, се беше оказало погрешно. Джамил явно не хареса чутото. Ръцете му здраво се сключиха около нея, той отметна глава и мрачно я изгледа.
— Кой ти е наговорил тези глупости?
Гневът на Шантел веднага се изпари. Макар че Вашти й беше несимпатична и явно я беше излъгала, тя не можеше да позволи да й се случи нещо лошо.
— Не е ли все едно?
— Кой?
— Не си спомням.
При тази нова проява на упоритост очите му се присвиха още повече.
— Какво друго ти казаха?
— Нищо — отговори Шантел и решително прибави: — Наистина.
Би могла да си спести уверенията, защото Дерек както винаги отгатна точно.
— Разни страшни работи за мен, за да те стреснат, нали? На кого трябва да благодаря за това дълго въздържание? Коя избраха да те инструктира?
Шантел знаеше, че няма как да скрие името на учителката си, защото той можеше да го узнае от когото си иска. Не, по-добре беше да привлече гнева му върху себе си. В крайна сметка не само лъжите на Вашти бяха отговорни за страховете й.
— Лъжете се, ваше височество. — Интимността беше забравена и Шантел автоматично премина към учтивата форма — Нищо, казано ми от други хора, не беше в състояние да ме уплаши повече от вашите собствени действия.
— Все още ли мислиш, че мога да ти причиня болка? — попита той, по-скоро учуден, отколкото ядосан.