Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Защо мислите, че не съм му казала? — попита провлечено тя.
— Защото по някакъв начин щяхме да почувстваме гнева му. Всъщност бях сигурна, че няма да ме издадете.
Последните й думи прозвучаха доверително и Шантел реши да бъде честна.
— Не съм му казала.
— Защо не го направихте?
— Щом толкова искате да знаете, ще ви кажа, че спокойно можех да си остана в кухнята. Там не беше толкова лошо.
— Бихте предпочели да останете в кухнята? До такава степен ли го мразите?
Явното недоверие в гласа й раздразни Шантел.
— Не мога да бъда поредната курва.
— Мила моя, това не е истина — обясни меко Рахин. — Как можете да наричате курви жените, които познават един-единствен мъж? Освен това трябва да разберете, че Джамил ви цени извънредно много. Наруши всичките ни правила само заради вас. Явно сте го омагьосали. Нима не изпитвате и капчица нежност?
— Защо се напрягате толкова заради него?
— Защото живея само за неговото щастие. Какво друго би оправдало съществуването ми?
О, Господи, колко трогателно! След като чу това, Шантел не можеше вече да се сърди на тази жена.
— Защо не се върнахте у дома, в Англия? Не е било необходимо да се заключвате в харема, нали? Вие сте му майка и той не може да ви затвори тук, ако пожелаете да си отидете.
— Така е, но къде бих могла да отида? Моят дом е тук, Жахар. Джамил, децата му, жените му — това е моето семейство. Моят живот е тук. Никъде другаде няма да намеря онова, заради което си струва да се живее.
— Но вие не сте стара. Можете да си намерите съпруг.
— Можех да го намеря и тук, ако исках — усмихна се Рахин.
Шантел се предаде.
— Е, добре, щом така ви харесва. Ала бъдете любезна и разберете, че на мен не ми е приятно да живея тук и чувствата ми никога няма да се променят.
— Питам се дали и след седмица ще мислите така…
Без да чака отговор, Рахин излезе от стаята. Шантел замислено се загледа във вратата. Какво означаваше тази забележка? Нима можеше човек да се промени изцяло само за една седмица? Или Рахин смяташе, че търпението на Джамил ще трае най-много седем дни? Може би беше права. Някъде дълбоко в себе си Шантел знаеше, че всичко ще стане по волята му. Знаеше, че дните й бяха преброени. Въпреки това щеше да отлага горчивия край и чувствата й нямаше да се променят дори когато той настъпеше.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Ако не знаеше каква е истината, Шантел можеше да се закълне, че през последните дни е обект на ухажване. Джамил всяка вечер я викаше при себе си и разиграваше все един и същ сценарий. Беше очарователен и много се шегуваше. Разказваше случки от детството си в харема, които разсмиваха Шантел. Двамата се разхождаха в градината, разговаряха и четяха.
Тъй като Джамил се държеше неизменно почтително, младата жена започна да се отпуска. Но в края на вечерта владетелят винаги се домогваше до близостта й и тя неизбежно го отблъскваше, макар да признаваше пред себе си, че от ден на ден това й се удава все по-трудно. Джамил ставаше нежен и настоятелен и съвсем открито й говореше какво ще направи с нея. Трябваше да се отбранява не само срещу ръцете, но и срещу словата му — по-точно срещу въздействието им върху нея. Засега успяваше да излезе победителка въпреки предателските реакции на тялото си.
Чудно й беше само, че когато го отблъскваше, Джамил вече не се сърдеше. А много й се искаше да бъде другояче, защото образът на жестокия тиранин постепенно избледняваше, особено когато през деня пристигаха малки подаръци или мили думи, които й напомняха, че той мисли за нея.
Последната вечер мина като предишните, с изключение на това, че когато влезе при него, Джамил пиеше. Шантел нервно потръпна, макар че мъжът срещу нея не беше пиян, а просто по-различен от друг път, по-отпуснат и повече от обикновено приличаше на англичанин. Начинът на ухажване този път беше чисто английски и Шантел почти забрави къде се намира. Припомни си го с горчивина едва когато я отведоха обратно в харема, пълен с жени, които му принадлежаха.
Как можа да ги забрави! Вярно, Джамил беше по цяла вечер с нея, но откъде да знае тя на кого посвещаваше нощите си. Не викаше при себе си други наложници, иначе клюкарките непременно щяха да й го съобщят. Но се знаеше, че обикновено той отива при съпругите си, вместо да ги вика в спалнята си. Имаше специални коридори до жилищата им, така че никой не можеше да го види. Как да разбере какво прави, след като я отпрати?
Беше й много неприятно, че тези мисли непрекъснато се въртяха в ума й. Защо не беше равнодушна към връзките му с другите жени, щом тя оставаше незасегната? Но тъй като искаше да бъде честна пред себе си, признаваше колко е горчиво предположението, че Джамил е търпелив с нея само защото после си прави удоволствието с друга.