Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Докато бе посръбвал мартини, тя някак беше успяла да го победи. Просто го беше зарязала по бели гащи. Той не можеше да я чака повече, нуждаеше се от нея, нуждаеше се да завърши това, което беше започнал. Непрекъснато мислеше за онази вечер, чудейки се какво го беше спряло да я сграбчи и да прави любов с нея, вместо да се държи като любезен господинчо, който похапва от салатата й.
Винаги беше смятал, че сексът е нещо просто и ясно. Той се смяташе за галантен мъжкар. Досега винаги леко бе преодолявал съпротивата на жените. След това ги любеше в мисионерската или кучешката поза, или направо на бюрото.
Ким беше разширила хоризонтите му. След онази нощ някои смели халюцинации, които дотогава бе потискал, изплуваха на повърхността и го обсебваха.
Досега не бе имал шанса да й покаже кой е господарят и това го влудяваше. Успееше ли веднъж да го направи, можеше да й позволи го завърже за леглото и да го чука до полудяване.
Зад тези донякъде страшни, донякъде приятни размишления лежеше спотаеният страх, че тя може би не иска да го чука до полудяване. Че може изобщо да не го допусне до себе си, че може просто да си прави майтап с него. Тези възможности караха кръвта му да кипи от чувства, прекалено объркани, за да ги анализира.
Той я беше поканил на гости в Кармел и по своя вбесяващо дразнещ начин тя му беше обещала да дойде за уикенда. Последва второ обаждане, този път до една специална дама, почистваща всичко, с особена задача в Кармел, после посещения в магазините за норвежка пушена сьомга, замразен лук, качествен джин, вермут и истинско вино, да не би случайно в сюблимния момент да му излезе с номера, че я боли главата. Беше готов с всичко, с изключение на подаръка, който трябваше да й покаже колко много държи на нея.
Реши да й купи картина и започна да обикаля из многобройните галерии в радиус от половин миля от офиса си.
Скоро разбра, че малка част предлагат онова, което Ким би нарекла изкуство. Трудно можеше да се приеме, че тукашните галерии представяха върховете в света на изкуството. Навсякъде се предлагаше вездесъщия залез над океана, игрищата за голф на Пейбъл Бийч, жалки подобия на парижкия площад Вандом и нудистки с напращели гърди. Беше се натъквал и на неонови кактуси или на блестяща абстрактна пластика, но все му се струваше, че не е това, което търси.
Искаше му се да разшири познанията си за елитарното изкуство. В една галерия откри няколко литографии на късния Дали, скъпи и упадъчни. Пол харесваше Салвадор Дали, мислеше си, че разбира защо испанецът усуква и увива часовници и други вещи и по този начин изразява усещанията си. Поне имаше чувство за хумор. За известно време мислеше да й купи една, но накрая реши, че на Ким едва ли й допада стила на Дали.
Докато обикаляше галериите, Пол споменаваше тук-там името й, но, изглежда, агентът й не беше пробил в Кармел, защото никой не беше чувал за нея.
В петък, след обичайния си обяд в „Брайт Хог“, той поднови обиколките.
На три пресечки от офиса си попадна в старомоден безистен, пълен с мънички магазинчета, в които никога не продаваха нищо полезно. В първата галерия, в която влезе, предлагаха акварели на Хенри Милър.
От всичко, което беше видял досега, Хенри Милър му беше най-познат. Той беше един от любимите му писатели. Пол беше ходил специално до Патингтън Рейдж в Биг Сю, за да види колибата, в която Милър бе живял през седемдесетте години и беше изчел всичките му произведения, защото изпитваше удоволствие от меката, небрежна екстравагантност на книгите му.
Милър беше митична фигура, страстен и злъчен до последно. Той беше написал едно изречение, което Пол запомни: „Велик творец е онзи, който е превъзмогнал романтичното в себе си.“ Самият Милър никога не беше успял да превъзмогне романтичното, поне не в степента, в която Пол можеше. Той знаеше, че Милър е започнал да рисува доста късно, но остана приятно изненадан от светлите картини, окачени на стената — небрежни, но изобразяващи с брилянтни тонове хората и природата.
Макар че картините не бяха майсторски произведения, те излъчваха ведро, младежко настроение. Дори и на стари години, Милър е бил като тях. Пол можеше да си го представи седнал отвън зад статива в съботния следобед, полуизтощен от работа или от бутилката перно, изпратена му от някой непознат почитател, да се наслаждава на морския бриз и да си тананика някаква песничка, докато нанася сини, червени и оранжеви багри върху влажното платно.