Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Акварелите бяха безбожно скъпи, но той беше сигурен, че на Ким ще й харесат. Купи една малка картина на момче със синя шапка и поиска да я опаковат в сребриста хартия с оранжева панделка. Докато собственичката на галерията, една дама около шейсетте, грижливо приготвяше рисунката, той каза любезно:
— Това е за моя приятелка, която е художничка в Тахо.
— Много мило.
— Разбрах, че е твърде известна художничка. Продава доста в чужбина. Сингапур и в района около него.
— Даа.
— Името й е Ким Вос. Виждала ли сте някога нещо нейно?
Жената вдигна главата си, замисли се и каза:
— Вос. Доколкото си спомням, не.
— Вижте, любопитен съм да разбера дали нещо нейно някога се е продавало тук. Имате ли каталог или нещо подобно, където мога да погледна?
— Разбира се. — Тя постави един обемист справочник върху щанда. — Потърсете тук. Подреден е по азбучен ред.
Тя извади една лента, от която започна да оформя някаква ужасна панделка с формата на гардения.
Пол прелистваше каталога, който претендираше да е нещо от типа на „Кой, кой е“ в света на американските художници. Вос, Вос…
Никаква Вос не беше спомената. Той се върна на предната страница, за да погледне датата. Каталогът беше само от преди година.
— Този не е пълен. Тя изобщо не е спомената.
— Може би наскоро е започнала да пробива.
— Не, не. Тя е много известна. Има голямо студио, много произведения…
— Ако продава изключително в Азия, а на тукашния пазар е неизвестна, може и да не е включена — каза жената. — А може и да работи под псевдоним. Това се среща често. Защо не я попитате?
— Не бих искал да си мисли, че я проверявам. Просто съм любопитен — отговори Пол.
Красиво момиче от испански произход с дълга изрусена коса, къси панталони и сандали влезе вътре, но той даже и не го забеляза. Взе пакета и каза с приповдигнат тон:
— Страхотна панделка. По-добра от картината на стария Хенри.
В първия момент жената се усмихна.
— Не разбирам обаче как може никой наоколо да не знае коя е тя — продължи Пол.
— Не ви ли стига, че вие знаете коя е тя?
— Но аз не зная. Това е проблемът. Тя е чудесна, преуспяла художничка, за която никой не е чувал.
— Вие, изглежда, сте безумно влюбен — отговори жената, гледайки го иззад дебелите стъкла на очилата си. След това му посочи вратата.
В офиса Пол грижливо прибра пакета. Телефонният секретар премигваше. Той натисна бутона за прослушване.
„Пол? — Дълбокият глас на Ким прозвуча от машината. — Няма да стане за този уикенд. Трябва да продължа да работя върху една важна поръчка. Голяма картина. Бедният Пол.“
В момента бедният Пол виждаше озверялото изражение на лицето си в малкото огледало, окачено на вратата. Тя го побъркваше. „В момента съм с дрехите, с които рисувам, но е толкова горещо, че смятам да хвърля всичко от себе си. Надявам се, че никой няма да дойде до вратата, защото наистина ще изглеждам неприлично — продължаваше Ким. — Бих искала да си тук, Пол. Да можеше да си тук. Само от мисълта за теб ми става горещо.“ Той сграбчи машинката и я стисна с всичка сила. „Аз наистина исках да дойда — продължаваше гласът. — Ще си мислиш за мен, нали? Колко жалко, че работата ни разделя. Е добре, надявам се да се видим скоро.“ Чу се сигналът. Той дишаше тежко, беше вдигнал малката машинка, за да я запокити към огледалото…
„Пол?“ Беше гласът на Нина, ясен и делови. Той се поколеба, но остана с вдигнати ръце. „Поех нов случай за убийство. Джейсън де Биърс. Обвинен е в убийството на дядо си. Спомняш ли си за мъжа, чието тяло изчезна от гробището? Това е баща му, а майка му я видя там. Надявам се, че ще имаш възможност да поемеш разследването. Аз ще поема защитата на предварителното заседание. Преди час предявиха обвинението. Току-що се връщам от съда. Имаме само десет дни. Ще трябва да започнеш в понеделник. Съжалявам, че не те открих. Обади ми се, за да зная какво да правя. Благодаря.“
Свободно. Докато машината презареждаше, Пол набра номера на Нина.
— Тук съм — каза той. — Понеделник в единадесет.
— Обичайният хонорар, нали?
Нина звучеше по характерния си начин — енергична, дяволски точна и много заета. Той чуваше хората, които говореха край нея.
— Да. Ще се видим в понеделник.
Той не можеше да прикрие нетърпението в гласа си. Искаше да се обади на Ким. Тя си въобразяваше, че може да му се обажда по такъв начин и да му се подиграва, защото точно това беше направила… Чувството за безсилие го караше да скърца със зъби.
— Казах на Сенди да ти подготви материалите, Пол…
— Аха.
— Имаш ли някакви въпроси?