Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Ожесточените им парадокси и жилещият хумор поразяваха Хари — струваха му се дразнещи и повърхностни. Той добре знаеше, че най-свирепите противоречия са за неща, за които така или иначе не съществуваха свестни доказателства. И все пак дори и при учените се забелязваше маниерно отчаяние.
Фундаменталната физика и космологията бяха добре изучени още в древността. Сега цялата имперска научна история се занимаваше с чоплене на завързани детайли и търсене на хитри приложения. Човечеството бе хванато в капана на постоянно разширяващия се космос, макар и леко забавящ разширението си, и обречено да види как звездите угасват. Бавното и хладно хлъзгане към неопределеното бъдеще беше ръкоположено от отношението маса-енергия, присъстващо в самото зачеване на вселената. Хората не можеха да направят нищо срещу тази съдба. Освен, разбира се, да я разберат.
Така че най-огромната от интелектуалните територии бе открита, а това можеше да се направи само веднъж. Сега учените приличаха по-малко на откриватели и повече на заселници или дори туристи.
Не трябваше да се учудва, осъзна той, че дори и най-добрите сред тях, събрани от цялата Галактика, имат излъчване на помръкнал блясък като патинирано злато.
Заслугократите нямаха много деца и в тях имаше някаква въздушна стерилност. Хари се зачуди дали има средно положение между застоя, който чувстваше тук, и хаоса на „ренесанса“, избуяващ по световете на Хаоса. Може би имаше нужда от повече познания за основите на човешката природа.
Служителката по протокола ги поведе нагоре по спирална рампа. Електростатиката ги грабна и внимателно ги спусна при — той погледна надолу с трепет — задължителните хора от медиите. Стегна се. Дорс стисна ръката му.
— Длъжен ли си да говориш с тях?
Той въздъхна.
— Ако се отнеса към тях с пренебрежение, ще отразят точно това.
— Нека Ламурк ги забавлява.
— Не — той присви очи. — Щом съм се хванал на това хоро, ще го играя за победа.
Очите й се разшириха — беше й просветнало.
— Ти си се решил, нали?
— Да опитам ли? Ха на бас.
— Какво се е случило?
— Онази жена, потентатът. Тя и тези като нея си мислят, че светът е само набор от мнения.
— Това какво общо има с Ламурк?
— Не мога да ти го обясня. Всички те са част от упадъка. Може би е това.
Тя се вгледа в лицето му.
— Никога няма да те разбера.
— И това е добре. Иначе ще е тъпо, не мислиш ли?
Групичката журналисти се приближи с тривизионни камери, насочени към тях като дула.
— Всяко интервю започва като съблазняване и завършва като предателство — прошепна Хари на Дорс.
Двамата се спуснаха долу.
— Академик Селдън, вие сте известен като матист, кандидат за Първи министър и жител на Хеликон. Вие…
— Осъзнах, че съм жител на Хеликон, едва след като се заселих на Трантор.
— И вашата кариера като матист…
— Разбрах, че ме смятат за матист, едва след като започнах да се срещам с политици.
— Добре тогава, като политик…
— Аз съм си жител на Хеликон.
Това предизвика малко смях.
— Значи вие цените традиционното?
— Стига да върши работа.
— Ние не трябва сме отворени към стари идеи — обади се жилава жена от зона Форнакс. — Бъдеще на империя идва от хора, не закони. Съгласен?
Тя беше Рационалист и използваше техния орязан и абсолютно подреден галактически, свободен от неправилни глаголи и сложни конструкции. Хари го разбираше достатъчно добре, но за него странните лъкатушения и обрати на класическия галактически бяха въплъщение на чара му.
За радост на Хари неколцина не бяха съгласни с така формулирания й въпрос и го изразиха с викове. Сред шума му мина мисълта за безкрайността на човешките култури, представени в тази огромна зала, и все пак обединени от класическия галактически.
Здравата основа на езика беше крепила Империята в началото. В продължение на много хилядолетия той бе почивал на лаврите си. Древните труфила и рюшове на галактическия позволяваха да се изразяват неуловими неща, от които Рационалистите — или Паците, както ги наричаха някои — бяха лишени, както и забавлението с игрите на думи.
Той се опита да обясни това на жената, но тя се тросна:
— Странност не подкрепа! Подкрепа ред. Стари идеи провал. Като матист вие твърде…
— Хайде бе! — прекъсна я раздразнено Хари. — Дори и в затворените аксиоматични системи не всички пропозиции са разрешими. Предполагам, че вие не бихте могли да предскажете какви ще ги върша като Първи министър.
— Мисли вие Съвет подчини на разум? — попита надуто жената.