Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Леко размекване.
— Хитро казано, господин академик. И все пак категорията „реално“ е обществена конструкция.
— Вижте, естествено, че науката е обществен процес. Но научните теории не са просто отражение на обществото.
— Колко очарователно, че продължавате да мислите така — бледата усмивка не можа да прикрие ледения блясък в очите й.
— Теориите не са просто смяна на модата — на мястото на късите поли да идват дълги.
— Господин академик, трябва да знаете, че няма нищо за опознаване отвъд човешките дискурси.
Той запази тона си равен и любезен. Да й изтъкне ли, че беше използвала думата „зная“ по два противоречащи си начина в едно и също изречение? Не, би било игричка на думи, която незабележимо би подкрепила нейните възгледи.
— Разбира се, алпинистите биха спорили и теоретизирали кой е най-добрият път до върха…
— Винаги по начини, зависещи от тяхната история и социални структури…
— … но след като веднъж се изкачат, те вече го знаят. Никой не би казал, че са „конструирали планината“.
Тя присви устни и пое още един мъгливобял стим.
— Хммм… Елементарен реализъм. Но всички ваши „факти“ въплъщават теорията. Начините на виждане.
— Не мога да се сдържа да не забележа, че антрополозите и социолозите — цялата тази банда — великолепно си помпат самочувствието като отричат обективната реалност на откритията на точните науки.
Тя се изправи.
— Няма такива стихийни истини, които да съществуват независимо от хората, езиците и културите, които ги създават.
— Значи вие не вярвате в обективната реалност?
— Кой е обектът?
Нямаше как да не се засмее.
— Езикова игра. Значи лингвистичните ни структури ни диктуват как виждаме?
— Не е ли очевидно? Живеем в Галактика, богата на култури, и всяка култура вижда тази Галактика по свой начин.
— Но те се подчиняват на закони. Много проучвания показват, че мисълта и възприятието предшестват разговора и съществуват независимо от езика.
— Какви закони?
— Законите на общественото движение. Теорията на обществената история — ако имахме такава.
— Опитвате се да постигнете невъзможното. И ако искате да станете Първи министър и да се радвате на подкрепата на колегите ви академици и заслугократите, ще се наложи да следвате възгледа, преобладаващ в нашето общество. Съвременното учение изповядва искрено недоверие към подобни метанаративи.
Страшно се изкушаваше да изтърси „Тогава ви чака изненада“, но вместо това каза:
— Ще видим.
— Ние не виждаме нещата такива, каквито са — рече учената дама. — Ние ги виждаме такива, каквито сме ние.
С лека тъга той осъзна, че и републиката на научния интерес — също като Империята — не беше съвсем свободна от вътрешно загниване.
6.
Академичният потентат го изведе с ритуалните думи, за да заглади положението. Дорс стоеше нащрек на главния вход. И все пак Хари бе схванал основната идея: академичната заслугокрация ще го подкрепи като Първи министър, ако той поне привидно се съобразява с преобладаващата ортодоксалност.
Двамата заедно с обичайната академична почетна стража влязоха в обширната ротонда. Това бе замайващо сборище на всички научни дисциплини, представени с всичките регалии и гербове, разлели се по огромните стенописи. Под тях се вихреше бърбореща тълпа — хиляди най-будни умове, събрали се тук, за да изнесат и чуят речи и учени доклади и, разбира се, заради многобройните вътрешни борби от най-прекрасен вид.
— Мислиш ли, че можем да го преживеем? — пошушна Хари на Дорс.
— Дръж се — стисна ръката му тя.
Той разбра, че тя е възприела въпроса му буквално.
Малко по-късно академичният потентат вече не се правеше, че вкусва внимателно букета на стимовете, а си ги люскаше един след друг, все едно са основна хранителна група. Тя водеше Хари и Дорс от една групичка учени глави при друга. От време на време си спомняше ролята си на домакиня и се правеше, че той й е интересен не само като пионка в голямата шахматна партия. За лош късмет тези тъпи опити се изразяваха предимно във въпроси относно личния му живот.
Дорс устояваше на тази инквизиция, разбира се, като се усмихваше и клатеше глава. Когато потентатката се обърна към Хари и го попита „Тренирате ли нещо?“, той не се удържа и отвърна:
— Тренирам сдържаност.
Служителката по протокола се намръщи, но в суматохата забележката на Хари мина незабелязано. Той намираше компанията на своите колеги професори за странно отблъскваща. В разговорите им имаше безпосочна ирония, която заедно с вдигнатите вежди и възходящите интонации намекваше, че говорещият стои над всичко онова, за което говори.