Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Тържество на разума е да се разбираш добре с онези, които не притежават такъв — рече Хари. За негова изненада неколцина изръкопляскаха.
— Вашата теория на историята отрича властта на Бог да се намесва в хорските дела! — обади се някакъв кльощав мъж от планета със слаба гравитация. — Какво ще кажете за това?
Хари беше на път да се съгласи, когато Дорс пристъпи и застана пред него.
— Ще ви цитирам някои научни изследвания, след като сме на академично събиране — тя се усмихна обиграно. — Натъкнах се на историк от преди около хиляда години, който бе изследвал силата на молитвата.
Устата на Хари изписа изненадано, скептично „о“. Кльощавият настоя:
— Как е възможно по научен път…?
— Той заключил, че хората, за които най-много са се молили, са били и най-прочутите.
— Императорите ли? — кльощавият беше като омагьосан.
— Точно така. И семействата им. Този човек е анализирал коефициента им на смъртност.
Хари я гледаше зяпнал.
— Като е имал предвид по-доброто медицинско обслужване?
Дорс се усмихна.
— Разбира се. Плюс риска да бъдат убити.
Кльощавият не видя капана и любопитството му надделя:
— И…?
— Открил, че императорите умирали по-рано от хората, за които никой не се молел — заяви Дорс.
Кльощавият бе направо шокиран и вбесен.
— И какво се крие в основата на това гадно отклонение? — попита Хари.
— Данните били недостатъчни да се докаже, че молитвите всъщност оказват вредно влияние.
— Ах… — на журналистите май им беше забавно. Искаха още.
— Благодаря — рече той и се стопиха в тълпата зад параван от охранители.
Клеон бе настоял да общува с тези хора — предполагаемата база на неговата власт, заслугокрацията. Хари сбърчи нос, ала въпреки това се гмурна в нея.
Беше въпрос на стил, осъзна той след първите трийсет минути.
В селския Хеликон отрано се бе научил да разчита много на добрите маниери и вежливостта. Сред закоравелите, вечно нащрек академици бе открил много хора с лоши социални умения, докато най-накрая бе осъзнал, че те оперират в друга култура, където умът значеше повече от любезностите. Леките отсенки в гласа свидетелстваха за арогантност и увереност в несигурно равновесие помежду си, което в мига, когато се изпуснеха, се накланяше към жлъч и сарказъм, без привлекателното лустро на остроумието. Налагаше се да се сеща да каже „с цялото дължимо уважение“ в началото на някой спор — и дори да го казва сериозно.
После идваха неизказаните елементи.
Сред светските кръгове езикът на тялото беше много важен — умение, което се учеше. Съществуваха внимателно разработени пози за „Увереност“, „Нетърпение“, „Подчинение“ (четири отсенки), „Заплаха“, „Висока оценка“, „Свенливост“ и десетки други. Кодифицирани и несъзнателно разбирани, всяка от тях внушаваше специфично желано неврологично състояние и на съответния човек, и на другите. Рудиментите на този занаят се намираха в танца, политиката и бойните изкуства. Чрез систематично отношение можеше да се изрази много. Също както и при езика, и тук помагаха речниците.
Един нелинеарен философ, известен из цялата Галактика, се усмихна лъчезарно на Хари — тялото му крещеше „самоувереност“ на своя език — и рече:
— Без съмнение, професоре, вие не можете да твърдите, че вашият опит за въвеждане на математиката в историята би дал някакъв резултат? Хората могат да бъдат каквито си искат. И никакви уравнения няма да ги променят.
— Опитвам се да описвам, това е.
— Значи не става въпрос за велика теория на историята?
„Избегни директното отричане“ — помисли си той.
— Ще разбера, че съм на прав път, когато мога просто да обясня малка част от човешката природа.
— Ах, но тя едва ли съществува — заяви самоуверено мъжът с подходящата стойка на ръцете и гърдите.
— Естествено, че съществува човешка природа! — тросна му се Хари.
Съжалителна усмивка, лениво свиване на рамене.
— И защо трябва да съществува?
— Наследствеността си взаимодейства с околната среда и ни дърпа обратно към една фиксирана среда. Тя привлича хората във всички общества, през милиони светове, в тесния статистически кръг, който трябва да наречем човешка природа.
— Според мен не съществуват достатъчно общи особености…
— Връзката родител-дете. Разпределението на работата между половете. Избягването на кръвосмешението. Алтруизмът спрямо близките ни по род.
— Е, това са просто нормални семейни…
— Погледнете и тъмната страна. Подозрителност към непознати. Племенно деление — вижте осемстотинте сектора на Трантор! Йерархии дори и в най-малките групи — от императорския двор до отбора по боулинг.