Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— И може да ми подхвърли някой и друг глас — утешително рече Хари.
— Изразявайте се малко по-учтиво — обади се служителката по протокола.
— Обещавам да — нека се изразя деликатно — му ближа задните части. Или „й“ — зависи от случая.
— По-добре да не са „нейните“ — усмихна се Дорс.
— Интригуващо — как намеците за подобен акт се свързват със секса.
Служителката по протокола се прокашля и сръчно го прекара през тряскащите се екранни завеси. Косата му изпращя. Очевидно дори и академичният потентат имаше нужда от мерки за лична сигурност.
След като влезе в официалната приемна, Хари се намери насаме с жена в напреднала възраст, разкрасена изкуствено. Ето защо се бе прокашляла служителката по протокола.
— Колко любезно от ваша страна, че дойдохте — тя стоеше неподвижно, протегнала едната си ръка с отпусната китка. Зад нея се плискаше ефект на водопад, който обрамчваше добре тялото й.
Той се почувства така, сякаш бе влязъл в експонат на Музея на натюрморта. Не знаеше дали да стисне ръката й или да я целуне. Накрая я стисна, но погледът й го накара да си помисли, че е взел погрешното решение.
Тя носеше тежък оперативно нанесен грим, а от начина, по който се навеждаше напред, за да подчертае някоя своя мисъл, той схвана, че очите й виждат много неща, които другите не могат да видят.
Някога тя беше оригинална мислителка, нелинеарен философ. Сега заслугократите по всички спирални ръкави й дължаха вярност.
Преди да седнат, тя посочи:
— О, бихте ли настроили онази мъглява стена? — Водопадният ефект се бе превърнал в кълбяща се плътна мъгла. — Кой знае защо, но през цялото време се поврежда, а стаята не го оправя.
Начин да се установи йерархия, заподозря Хари. Да свиква да изпълнява дребни поръченийца по нейно нареждане. Или може би беше като някои жени, които ако не те накарат да им вършиш дребни услуги, се чувстват несигурни. Или може би просто се дразнеше и си искаше водопада. Или просто той анализираше всичко до побъркване — точно като матист.
— Чувала съм забележителни неща за вашата работа — тя се преобрази от високопоставена фигура, свикнала на подчинение, в любезна дама, опитваща се да накара по-низшестоящия от нея да се отпусне. Той каза нещо неангажиращо. Един автомат донесе стим — беше почти газообразен и нахлу в гърлото и ноздрите му като злокобен копринен облак.
— Вярвате ли, че сте достатъчно практичен, за да бъдете министър?
— Нищо не е по-практично и по-полезно от една здрава теория.
— Мислите като истински матист. Като говоря от името на цялата заслугокрация, искрено се надявам, че сте способен да се справите със задачата.
Помисли си дали да не й каже — тя в края на краищата имаше някакъв чар — че пет пари не дава за този пост. Но някакво интуитивно чувство го спря. Тя също притежаваше власт. Знаеше, че в миналото е проявявала отмъстителност.
Тя му се усмихна хитро.
— Доколкото разбрах, сте очаровали императора със своята теория на историята.
— В момента е на равнище просто описание.
— Обобщение, един вид?
— Пробив за бляскавите, синтез за посветените.
— Без съмнение знаете, че подобни амбиции са безполезни — в бледите й очи проблесна стомана.
— Не… не го осъзнавах, мадам.
— Науката е просто произволен конструкт. Тя поддържа дискредитираната идея, че напредъкът е винаги възможен. Да не говорим — желан.
— О? — беше си лепнал учтива усмивка и проклет да е, ако се оставеше да се изплъзне.
— Само потисническите обществени строеве са възниквали на базата на подобни идеи. Претенциите на науката за обективност скриват простия факт, че тя е просто една от „езиковите игри“ сред много други. Всички подобни произволни конфигурации съществуват в концептуалната вселена на състезаващи се един с друг дискурси.
— Разбирам — усмивката му натежаваше. Чувстваше се така, сякаш лицето му ще се пропука.
— Да издигаме така наречените научни… — тя се усмихна презрително — „истини“ над другите конструкти е равносилно на колонизация на интелектуалния пейзаж. На поробване на чуждото мнение!
— Хммм… — Имаше тайното чувство, че няма да издържи дълго в ролята на изтривалка. — Преди изобщо да сте разгледали предмета, вие твърдите, че знаете най-подходящия начин да бъде изучаван той?
— Обществената теория и лингвистичният анализ имат окончателната дума, тъй като всички истини притежават ограничена историческа и културна валидност. Ето защо тази „психоистория“ на всички общества е абсурдна.
Значи тя знаеше термина; мълвата беше тръгнала.
— Може би не отчитате достатъчно суровото отъркване с реалността.