Нарцис и Голдмунд

Намери я в полето край някакъв малък град, ревеше, приклекнала край купчина черни овъглени развалини, тя се удряше по лицето и скубеше черните си коси. Той се смили над косите, те бяха толкова красиви, затова улови побеснелите й ръце, задържа ги здраво, заговори на момичето, при което забеляза, че и лицето, и фигурата му бяха много красиви. Ребека оплакваше баща си, който заедно с други четиринадесет евреи по заповед на властите бил изгорен, тя самата обаче могла да избяга, а сега отчаяна се върнала и се обвиняваше, че не е останала, за да бъде изгорена с тях. Търпелив, Голдмунд здраво държеше тръпнещите й ръце, говореше й кротко, тананикаше й състрадателно и закрилящо, предлагаше й помощ. Тя искаше той да й помогне да погребе баща си и от още горещата пепел те събраха всички кости, изнесоха ги към полето, на скрито, и ги засипаха с пръст. Вече бе настъпила вечерта и Голдмунд потърси място за спане. В една дъбова горичка направи леговище за девойката, обеща й да будува, слушаше как тя и легнала продължи да плаче и хълца и най-после заспа. Тогава поспа и той, а на сутринта почна да я ухажва. Каза й, че не бива да остане сама, ще познаят, че е еврейка, и ще я убият или диви скитници ще я изнасилят, а из гората бродят вълци и цигани. Той обаче ще я вземе със себе си и ще я пази от вълци и хора, тъй като изпитва жал; за нея било много добре, че имал очи и знаел какво е красота и никога нямало да понесе тези хубави, умни очи и тези прелестни рамене да бъдат изядени от зверове или да отидат на клада. Тя го изслуша мрачна, скочи и побягна. Той трябваше да я догони и улови, преди да продължи. — Ребека — каза й Голдмунд, — все пак виждаш, че не ти желая лошото. Ти си наскърбена, мислиш за баща си, сега не искаш нищо да знаеш за любов. Но утре или вдругиден, или по-късно ще те попитам отново, а дотогава ще те пазя, ще ти нося за ядене и няма да те докосвам. Бъди тъжна, докогато е потребно. При мен можеш да бъдеш тъжна или весела и следва да правиш само това, което ти носи радост.