Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Нейната придружителка я чака. Тя ни е подсигурена. Трябва също да внимаваме да не ни познае.
— Твоята фигура действително е фрапираща.
— Е, ще си спусна воала и ще застана до някоя от старите липи там отсреща. Хайде!
Тръгнаха, без да погледнат в другото сепаре.
„Каква новина! — помисли си Холм. — Какво щастие, че ме споходи мисълта да се отбия тук. Сега, кажи-речи, ще ми бъде лесно да докажи, че дъщерята на моя стар, почтен Папа Вернер е невинна!“
Надигна се, за да наблюдава двете дами. В този миг по пътя за насам се зададе… княз Дьо Бьофур. Като съгледа исполинката, той спря изненадано. Тя действително имаше направо колосални форми и същевременно съвършена хармония между тях.
Когато се обърна отново, княз Дьо Бьофур забеляза застаналия до прозореца Холм. Кимна му усмихнато и влезе.
— И вие сте тук? — каза на сядане. — Не мислех, че ще се видим толкова скоро.
— Аз също.
— Е, да пием по едно токайско!
— Не зная дали мога да се поставя на ваше разположение.
— Защо не?
— Не бива да изпускам от очи двете дами.
— Които сега срещнах?
— Да.
— Едната е чудовище. Буквално се изплаших, като я видях.
— Тя произхожда от род исполини.
— Аха, познавате ли я?
— Казва се Борман.
— По дяволите! — изруга князът. — Крайно интересно! Дали не е някоя сестра на двамата прословути Бормани?
— Така изглежда. Малкото й име е Аврора, а в морално отношение е напълно достойна за двамата братя.
— Откъде я познавате всъщност?
— Току-що я видях за пръв път.
— И вече я преценявате с такава категоричност?
— Имах щастието да ги подслушам. Другата е майка й. Двете седнаха в съседство, без да имат представа за присъствието ми.
— Интересно!
— Дори във висша степен. Научих неща, които хвърлят светлина върху две тежки престъпления.
— Какво говорите!
— Да. Дъщерята на един мой познат е била осъдена за детеубийство, без да има вина. Сега мога да докажа, че е невинна.
— Поздравявам ви.
— И коя мислите, е убийцата?
— Е, коя?
— Леда!
— Всички добри духове! Леда?
— Да.
— Разказвате роман.
— Съвсем не! И после някой си хер Фон Шарфенберг е бил окраден от своя управител или инспектор. Исполинката е получила хиляда гулдена от въпросните пари.
— Вие сте се съюзили с Дявола! — възкликна князът, в крайна степен изненадан.
— Ваша светлост, изглежда, познава този случай?
— Да, много добре. Аз смятам онзи, който е бил наказан, за невинен.
— Някой си Петерман?
— Да. Говориха ли двете за него?
— Да. Тези две престъпления вероятно имат взаимовръзка.
— Как така?
— Е, Леда по-рано се е казвала Едита фон Вартенслебен и…
— Все по-интересно и интригуващо! — вметна князът.
— Имала е дете и го е умъртвила. Заровила го е през нощта на гробището на мястото на друг детски труп.
— По-нататък, по-нататък! Разкажете по-подробно!
— По-късно, Ваша светлост. Трябва да наблюдавам исполинката. Не бива да я изпускам от очи.
— Аз внимавам. Вие само разказвайте!
— Е, днес вече ви казах, че имам в ръцете си оръжия, с които да победя противницата на американката…
— Казахте го действително.
— Тогава не мислех, че толкова скоро ще окомплектовам арсенала си. Слушайте!
Разказа за театралния слуга Вернер и за това, как е подслушал Леда. Князът слушаше изключително внимателно и когато Холм свърши, каза:
— Това наистина е направо съкрушаващо за онези господа, които възнамеряват да протежират Леда. Имате право, исполинката не бива да бъде изпускана от очи. Тя ще проследи Леда, а ние двамата ще следим нея.
— Как? Ваша светлост иска да участва?
— Разбира се! По-късно ще чуете, че имам всички причини да се интересувам по-живо от тази работа. Значи барон Франц фон Хелфенщайн е бил бащата на детето на дъщерята на онзи театрален слуга?
— Да. Той я насилил, след като я бил упоил с някакво наркотично средство.
— Това, което чух, е от голяма полза за мен. Но вижте, исполинката се прикрива зад онова дърво!
— Забелязала е, че Леда се готви да си тръгва. Тя току-що свали кънките си.
— А, това е тя! Е, да внимаваме.
Леда отиде при майка си, която я чакаше, и се отдалечи с нея. Исполинката я последва в придружителство на своята майка, а на подобаващо разстояние след тях тръгнаха князът и Макс Холм.
Балерината вървеше директно към хотел „Кронпринц“. Когато бе влязла, исполинката каза на майка си:
— Иди сега при портиера и го питай къде се е настанила.
— Защо сама не се осведомиш?
— Защото много се набивам на очи. Ще те чакам тук до тази витрина, като се правя, че разглеждам изложените неща.