Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Кажи ми нещо — настоя той с дрезгав от смущение и объркване глас. Успя да отлепи пръстите й от главата й и се взря в мястото, което сигурно пулсираше от болка.
— Има ли рана? — попита Хелън. Не искаше кръвта й да капе по килима на майка й.
— Не — каза той, като прокарваше леко пръст по подутината. — Просто ще остане червено петно. Мамка му! — избухна Гейб и скочи на крака. Обърна се рязко и с едри крачки стигна до вратата, преди да се обърне ненадейно пак към Хелън.
— Съжалявам — извини се тя, бързайки да го успокои. — Не биваше да те събуждам така рязко.
— Не се извинявай — отвърна той, прокарвайки пръсти през косата си. — Мамка му!
— Помислих, че сънуваш нещо. Дишаше наистина много тежко — бързаше да му обясни Хелън. — След това изведнъж спря да дишаш. Нищо не се чуваше и аз се уплаших, че ще умреш…
Погледът му я прониза, сякаш той виждаше и нещо друго.
— Сдържах дъха си — каза Гейб.
— Сдържал си дъха си? Какво искаш да кажеш… сънувал си?
Той пъхна длани под мишниците си, тениската се опъна върху мускулестите му гърди. Размисли за миг.
— Бягах — призна Гейб е приглушен глас и невиждащ поглед. — Трябваше да плувам в един поток. Гонеха ме с кучета… Трябва да се обадя по телефона — продължи той и неочаквано се обърна към вратата.
— Почакай! — извика Хелън и с усилие се изправи. — По това време на нощта ли? — Промуши се покрай него и препречи пътя му към вратата. — Не можеш да отидеш там, Гейб. Ще събудиш Малъри. — Освен това точно в момента той не беше в подходящото състояние да говори с когото и да било. — Първо поговори с мен — предложи тя, побутвайки го към леглото. — Кажи ми какво си спомни.
За нейно облекчение той й позволи да го отведе. Седна на ръба на леглото, напрегнат до пръсване.
Шокираният му поглед започваше да се избистря.
— Преди да избягам, открих някои файлове в компютъра на онези, които ме плениха — обясни й той, — и ги изпратих на ФБР по електронната поща. Трябва да разбера дали някой ги е намерил.
— Какви файлове?
— Информация за разузнаването. За теб ще е по-добре да не знаеш. Трябва да се обадя — повтори той.
— Не може ли тази работа да почака до сутринта? Кого ще намериш по това време?
Един поглед към часовника го увери, че е права. Гейб въздъхна тежко и за момента се отказа от намерението си. Погледна отново към нея и явно мислите му се насочиха в друга посока.
— Хелън — прошепна той и обхвана лицето й с длани, — аз успях да се върна.
— Да — удивено отвърна тя, забелязвайки, че в очите му блестят сълзи.
— Ти ме запази жив през цялото време, докато бях там — неочаквано добави Гейб. — Именно ти ми даде силата да се изправя срещу тях.
Тя го гледаше вторачено, осъзнавайки смисъла на думите му.
— Вече спомняш ли си всичко? — попита го Хелън, след като откри, че е по-безопасно да обсъждат спомените му, отколкото чувствата му към нея.
Гейб се поколеба, затвори очи. Лицето му придоби много съсредоточено изражение.
— Не — отвърна категорично той с равен глас. — По дяволите! — Удари се с юмрук по челото. — Все още не мога да си спомня нищо за мисията.
Изведнъж отново стана много напрегнат и Хелън го погали по гърдите, установявайки, че изпитва облекчение и удоволствие от докосването.
— Шшшт — успокои го тя. — И това ще си спомниш, както всичко останало. Съсредоточи се върху позитивните неща.
Той кимна утвърдително и раменете му се отпуснаха. Ръцете му се плъзнаха около тялото й и той я привлече към себе си. Хелън усещаше много ясно, че е облечен само с боксерки и тениска. Беше забравила колко е топло тялото му.
— Наистина ли си спомняш как сме били заедно? — попита го тя. Направо не можеше да повярва.
— Да — замислено отвърна Гейб.
Прегръщаше я нежно и ръцете му обхождаха тялото й сякаш правеше сравнение между сегашните си чувства и спомените за нея.
— Значи се сещаш как баща ми ни запозна? И как за първи път се срещна с Малъри?
— Ти беше най-красивата жена, която някога съм виждал — призна Гейб замислено. — Малъри си я биваше, но адски ме изплаши.
— Наистина ли? — тя нямаше никаква представа за това. Предишният Гейб бе изглеждал толкова безстрашен.
— Знаех си, че ще съм калпав баща — добави той.
Хелън потръпна. Този момент беше дошъл така неочаквано. След като той вече си спомняше техния живот заедно, миналото и настоящето се сливаха буквално пред очите й. Бремето на миналото със сигурност щеше да погуби новооткритото им щастие.