Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Наредените покрай улиците магазини отстъпиха пред работническите жилища и летните вили с огромните им градински площи, а те на свой ред пред фермерски постройки и овощни градини. Те пък преминаха в ниви с царевица и коноп, някои от които стояха неизорани и всичките бяха разделени с издигнати синори, върху които растяха дървета. Всички къщи, независимо дали малки и порутени или хубави имаха върху себе си руни, вдълбани в тухлите, нарисувани по стените или изрязани на пощенските кутии и капаците на прозорците. Напомняне, че това беше Лодун, който беше виждал и по-странни неща от Изпратеното, което ги преследваше в момента.
Наближаваше обед и Никола много добре разбираше, че часовете светлина, които им остават са ограничени.
— Много ли е далеч? — попита.
— Почти стигнахме. — отвърна Мадлин.
Това бяха първите думи, които си бяха разменили, откакто бяха напуснали градината на Асилва.
Накрая стигнаха до един черен път, който се разклоняваше от старото каменно шосе и Мадлин показа, че трябва да свият по него. Той ги поведе край заоблени хълмове, през ясенови и яворови горички и после отново покрай обработени ниви. На едно възвишение край пътя се виждаха руините на някаква крепост. Докато каручката минаваше покрай полусрутените стени, Мадлин каза:
— Мадел ми е разказвала една история за някакъв барон, който живеел тук и на когото сторила нещо ужасно и го накарала да се засели в Призрачния Двор или нещо подобно — след което добави — Надали е било точно барон, разбира се. Онова, което е останало от къщата е твърде малко. И все пак, аз смятам, че тази земя е част от окръг Измарн.
Никола и отправи усмивка.
— Може би някой зъл фермер-мъжкар — предположи.
Бризът развя няколко от къдриците на Мадлин, които се бяха измъкнали от шапката и перуката й.
— Това може да се окаже много опасно за приятелката ти.
— Знам.
— Мислиш ли, че ще може да направи нещо и за Арисилд?
— Надявам се.
Не би ли могла да бъдеш по-малко лаконична? искаше да я попита Никола, но си напомни, че се опитва да избегне караницата.
В далечината изникнаха две фермерски къщи; Никола виждаше дима от комините им и чуваше мучене на крави, но местността, през която минаваха, изглеждаше пуста. След това пътят заобиколи един хълм и една къща се появи толкова внезапно, сякаш беше поникнала от храсталака.
Беше построена от светъл камък, на два етажа, с конюшня или краварник наполовина вкопан под къщата и стар гълъбарник, наподобяващ кула от едната й страна. Почернели и оголели от зимата лози се катереха по стълбите и навесите на конюшнята и над всичко това се извисяваше стар дъб, много по-голям от къщата, а най-долните му клони бяха дебели колкото бъчви и се огъваха до земята от собствената си тежест. Прозорците бяха с резбована дограма и цветно стъкло, а вратите и кепенците бяха с изкусна изработка, независимо че бяха боядисани в банално кафяво. Това беше истинска къща; неясно защо Никола беше очаквал да види малка хижа.
Той спря двуколката в утъпкания, покрит с чакъл двор и Мадлин скочи от каруцата.
На вратата, откъдето тръгваше стълбището за втория етаж, беше застанала една старица. Дребна и жилава, със сплетена посивяла коса и потъмняла от възрастта кожа, тя почти се сливаше с очуканата каменна стена. Беше облечена в сукман и избеляла риза: селско облекло, странно неуместно, в случай че тя бе собственичката на тази добре поддържана къща. Никой селянин, дори и в богата земя като тази, не би притежавал толкова голямо жилище.
Тя постави ръце на кръста си и каза:
— Значи дойде да ме видиш, а момиче? Предполагам ти се е наложило. Вониш на черна магия, сигурно го усещаш. Ако се беше посветила на истинското си призвание, нямаше да ти се налага да търсиш помощта ми, за каквото и да било.
Мадлин се огледа, консултирайки се с невидима публика.
— Някой разбра ли колко време мина? Какво беше това, минута, две? Колко мига минаха от пристигането ме и началото на старата песен? Предполагам, останалите от семейството ще запригласят в хор преди да е минал и час.
Никола въздъхна и потри основата на носа си в опит да предотврати зараждащото се главоболие. Дотук добре.
Старицата подуши във въздуха.
— Довела си със себе си мъж.
— Констатация изискваща изключителна проницателност — Мадлин скръсти ръце — чакам следващите реки от мъдрост.
— И си направила нещо ужасно с косата си.
— Това е перука, Мадел, перука.
Тя я махна от главата си и я разтърси, при което на земята изпопадаха множество фуркети.
— Слава Богу. Можеше поне да ме запознаеш.