Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
С перуката ли? Помисли Никола, слизайки от каруцата, след което осъзна, че е имала предвид него.
Мадлин пое дълбоко въздух и изрече:
— Мадам Мадел Авиньон, може ли да ви представя Никола Валярд — тя се обърна към Никола — Мадел ми е баба.
В продължение на няколко секунди той успя само да се взира в нея. Сякаш доловила неловкостта на ситуацията, старицата се изкашля и каза:
— Аз ще вляза да стопля малко вода за къпане, а ти ако искаш да ми крещиш още, можеш да го сториш по-късно.
Тя влезе обратно в къщата и остави вратата отворена. Мадлин изсумтя.
— Подслушва ни, естествено. Държи се като едно голямо дете — След което се усмихна малко неловко и продължи — но сега знаеш на кого съм се метнала.
Никола не се хвана на подхвърлената въдица. Каза:
— Баба ти е магьосница, така ли?
Стар приятел, дори любовник, да, но за това не беше подготвен.
— Ами, да, такава е — тя въздъхна сякаш със съжаление.
Никола погледна встрани към ширналите се поля.
— Защо не отидеш да и кажеш за малката ни неприятност, а аз ще се погрижа за конете.
Мадлин изглеждаше леко несигурна, сякаш беше очаквала съвсем друг отговор.
— Добре — каза накрая и тръгна към къщата.
Никола разпрегна кроткото пони и го отведе в малкия обор под къщата. Мулето и двата козела, запрени там, посрещнаха появата му с въодушевление, явно убедени, че всеки появил се човек, трябва да им носи храна. Отгоре, в къщата, се чуваше тракане на метална готварска посуда.
Арисилд е знаел, сети се той. Магьосникът бе споменал на Мадлин да предаде поздрави на баба си, което тогава му се стори, че я бе озадачило. За Арисилд беше съвсем в реда на нещата някак да е прозрял какви са предците на Мадлин и замаян от наркотиците да е забравил, че тя очевидно иска да ги пази в тайна.
Никола почисти коня, нахрани го и излезе, за да се качи в къщата. Входната врата все още беше отворена и той влезе в продълговат хол, чиито стени бяха измазани в лазурносиньо, а подът бе от декоративни тухли. Към спалните помещения водеше стълба, а друга врата показваше наличие на този етаж на поне още една стая. Мадлин не се виждаше никъде.
Мадел стоеше зад огромна готварска печка, над която висяха тенджери, поставка за котли, пиростия и чайник. Имаше и дървена пейка с красива селска изработка, както и волан от плат под комина, за да тегли по-добре. Тя му хвърли един поглед и му махна да седне.
— Мадлин казва, че те преследва Изпратено. И разбира се, не знае какви ги приказва.
Гласът и бе дрезгав и рязък и изобщо не приличаше на този на Мадлин. Всякаква евентуална прилика в чертите на лицето бе заличена от гъстата мрежа от бръчки.
— Щеше да ти е по-полезна, ако беше следвала призванието си.
Никола се настани на пейката пред покритата с дълбоки драскотини маса. На полицата над камината имаше часовник, с цветя, изрисувани около емайлирания циферблат и снимка в рамка на сковано семейство, което изглежда не се чувстваше удобно в най-хубавите си дрехи. В групичката имаше две малки момиченца, всяко от които можеше да е Мадлин, но широкополите, украсени с цветя шапки правеха разпознаването невъзможно. Имаше няколко стола, огромен дървен бюфет, с порцеланови сервизи, плитък умивалник, вграден в стената шкаф за тенджери и висяща от тавана дървена сушилня. Рафтът под прозореца беше отрупан с изсушени подправки и наченати плетива. Абсолютно нищо не показваше, че Мадел е магьосница. Никакви книги, нищо за писане и беше готов да се обзаложи, че в гърненцата на масата има само захаросани плодове и масло за готвене. Той попита:
— Какво е това призвание?
Мадлин го изгледа почти враждебно, след което съвсем без връзка с разговора измърмори:
— Май наистина си е намерила интересен тип, а?
Тя се вторачи през прозореца в нещо неопределено и отговори.
— Семейното призвание. Магията. Или силата, или с каквото там претенциозно име го наричат в Лодун. Всички жени в семейството ми винаги са имали талант и всички му се посветиха, освен една. Е, ако не броим братовчедка ми, която я изключваха два пъти, но тя беше луда.
Никола успя да сдържи забележката зад зъбите си. чудеше се има ли друго, което Мадлин да не му беше казала.
Мадел поклати глава.
— Дай да видим какво става с това така-наречено Изпратено.
Тя седна срещу него и взе ръката му. Кожата и бе груба и твърда като дървото на масата.
— Ами, Изпратено е. И то много могъщо.
Стори му се, че очите и, топлокафяви и ясни за възрастта й, виждат през него.
— Дошло е при теб по тъмно, изпод земята. Не е приело някаква позната за теб форма. Било е извлечено от нещо, което известно време е било мъртво, погребано под улицата, но желязото в почвата го е предпазило от разлагане. То бяга от слънцето и изглежда се пази от желязо, но това е само защото помни страха от студения метал, от времето, когато е било живо.