Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Тя се огледа любопитно около себе си.
— Тази стая наистина е чудесна. Сама ли я подредихте?
Сара Джоу се изсмя деликатно и като повдигна крехката си ръка към гърлото си, започна да оправя къдричките на блузата си.
— Да, сама. Не бих позволила на онези ужасни декоратори да влязат в стаята ми. Всъщност, това е копие на моята стая в родния ми дом, пълно копие — поне доколкото беше възможно. Енгъс казва, че е доста претенциозно.
Алекс дискретно търсеше нещо, някакво дори и дребно доказателство, че в стаята живее и мъж. Не намери нищо. Сара Джоу сякаш прочете мислите й и каза:
— Той си държи нещата в другата стая, ей там.
Алекс проследи погледа й и видя една затворена врата.
— Влезте, Лууп — каза Сара Джоу на прислужницата, когато тя почука тихо на вратата. — Ето и чаят.
Докато Лууп подреждаше сребърния сервиз на масичката за чай, Алекс попита предпазливо:
— Споменахте за дома си, госпожо Минтън. Кентъки, права ли съм?
— Да. Страна на коне. Много я обичах.
Тя отправи поглед, изпълнен с копнеж, към прозореца. Панорамата отвън не предлагаше много неща, които да радват окото — само десетки мили сива земя, чак до хоризонта. Виждаха се оголени възвишения зад каменните дворове и плувния басейн. Пейзажът наоколо беше безрадостен като поле с памук след памукобер.
— Толкова е пусто тук. Липсва ми зеленината. Разбира се, ние имаме пасища, през които са прокарани канали за изкуствено напояване, но не е същото — тя обърна бавно глава и благодари на прислужницата с кимване на глава.
Лууп се оттегли.
— Как пиете чая?
— С лимон и захар, ако обичате. Една бучка.
Сара Джоу практикуваше ритуал, който Алекс смяташе за отмрял още преди две поколения. Правеше го педантично. Бледите й ръце се движеха плавно. Едва сега Алекс разбра защо този обичай беше отмрял в днешна Америка. Никой не би имал толкова време.
— Един сандвич? С краставичка и сирене.
— С удоволствие — отговори Алекс с усмивка. Сара Джоу прибави и две сладки в малката чинийка, преди да й я поднесе. Беше поставила дантелена кърпичка в скута си.
— Благодаря — каза Алекс.
Отпи от чая и отбеляза, че е чудесен. Сандвичът представляваше тънко резенче хляб, покрито с дебело парче топено сирене. Надяваше се да не я заболи стомах от това, че се нахвърли лакомо върху филийката. Беше спала до късно и пропусна закуската. Струваше й се безполезно да яде за обяд преди времето за чай.
Опита една от сладките в чинийката и попита:
— Ходите ли често в Кентъки?
Домакинята си приготви чая и го разбърка лениво.
— Само два пъти. За погребенията на родителите ми.
— Извинете, ако въпросът ми ви е причинил болка.
— От семейството ми не остана никой, освен Енгъс и Джуниър. Всеки трябва да се научи да преживява загубите — тя премести чашата и чинийката си на масичката толкова внимателно, че порцеланът дори не иззвънтя. С наведена глава повдигна очи към Алекс. — Само че вие не сте се научила, нали?
Алекс върна недоизяденото парче от сладкиша в чинийката. Усети инстинктивно, че бяха стигнали до причината, поради която Сара Джоу я беше поканила на чай.
— На какво?
— Че е най-добре да оставите мъртвите там, където са.
Битката започваше. Алекс остави приборите си на сребърния поднос, включително и салфетката.
— Майка ми ли имате предвид?
— Точно така. Вашето разследване разстрои всички вкъщи, госпожице Гейдър.
— Извинете, ако съм ви създала неприятности. Обстоятелствата ги направиха неизбежни.
— Главорези унищожиха имуществото ни, заплашват здравето и живота на всеки кон, който притежаваме, следователно прехраната ни.
— Било е нещастен случай. Искрено съжалявам — каза Алекс и обърна глава към жената. — Аз нямам нищо общо с това. Повярвайте ми.
Сара Джоу пое дълбоко дъх. Къдричките около деколтето й потрепериха от възмущение. Нейната враждебност беше толкова осезаема, че Алекс се запита отново какво я е накарало да я покани тук. Необходимостта от извинение е била само хитрост от нейна страна. Явно госпожа Минтън искаше да излее яда, който дълго беше стаявала.
— Какво знаете за майка си и за отношението й към Джуниър и Рийд Ламбърт?
— Само това, което ми е разказвала баба ми и което разбрах от хората тук в Пърсел, когато разговарях с тях.
— Те бяха неразделни — каза Сара Джоу тихо и Алекс разбра, че е потънала в свой собствен свят. — Човек рядко можеше да види един от тях, без другите двама.
— Забелязах това от снимките в албума на класа им от гимназията. На повечето тримата са заедно.