Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Кей. Ти. беше наистина знаменитост в автомобилната столица на САЩ. Неговата кариера, започнала от дъното и стигнала до върха, беше част от местния фолклор. През осемте години, откакто Келър беше президент на „Крайслер“, всички се възхищаваха и завиждаха на успехите на корпорацията. В Детройт постоянно се говореше за агресивния начин, по който изпеченият самоук шеф на „Крайслер“ водеше фирмата. Още преди години покойният вече Уолтър Крайслер беше казал: „Когато Келър се захване с нещо, все едно, че работата вече е свършена!“ Още се разправяше как „Крайслер“ започнал производството на танковете М–3 за армията. През юни 1940 г. Уилям Кнудсен от службата за управление на производството се обадил по телефона на Келър от Вашингтон и направо го попитал:
— Бихте ли правили танкове за нас?
Отговорът на Келър бил:
— Да, но първо трябва да ми покажете какво е танк!
Военните го завели в арсенала на Рок Айлънд, Илинойс, където той много внимателно разгледал бойната машина, докоснал всяка част и накрая заявил:
— Значи това е танкът.
Тръгнал си натоварен с 85 кг чертежи и щом пристигнал в Детройт, бързо организирал масовото производство на танковете М–3.
Твърд, смел и практичен, здравостъпилият на земята Келър познаваше всяко болтче в заводите по-добре от техниците. Неговите физически и умствени възможности бяха изключителни и той поставяше работата си над всичко. През 1926 г., когато Уолтър Крайслер го поканил в корпорацията, единственият въпрос на Келър бил: „А вие самият готов ли сте да посветите живота си на корпорацията «Крайслер»?“
Когато Крайслер отговорил: „Разбира се, че съм готов!“, Келър веднага приел предложението.
Корпорацията вече изпълняваше денонощно военни поръчки и произвеждаше танкове, военни коли и друга екипировка за войската. Гроувс, Никълс и Кийт много искаха да убедят Келър да сключи още един военен договор. Възникнаха обаче големи усложнения, когато обясниха, че поради силно корозивното действие на урановия хексафлуорид дифузьорите трябва да се изработят изцяло от никел.
От „Крайслер“ веднага съзряха проблема.
— Значи вие искате няколко хиляди дифузьора — попита Келър, — и всеки един от тях голям колкото шамандура за закотвяне? Откъде ще намерите толкова никел?
Очевидно, при недостига на никел работата изглеждаше безнадеждна. Всички се замислиха, но Келър пръв предложи решение.
— Знам какво трябва! — възкликна той. — Ще изработим дифузьорите от стомана и ще ги покрием с никел чрез електрогалванизиране. Само тънък никелов пласт. Така ще ни трябва хиляди пъти по-малко материал.
— Вече мислихме за това — отговори Гроувс. — Опитахме различни методи за галванизиране и изхарчихме стотици хиляди долари, но не стигнахме доникъде!
Учените бяха установили, че никелирането не може да устои на хексафлуорида. Тънкият никелов пласт се обелва и корозивният газ направо разяжда стоманата. Поради самата природа на никела нанасянето на тънки покрития е много трудно. Под микроскоп в тях винаги се откриват малки пори и затова този метод беше неприложим за дифузьорите.
Келър не разбираше нищо от газова дифузия, но имаше голям опит с електрогалванизирането и освен това за него отговорът „не“ не беше никакъв отговор.
— Дали да не опитаме ние? — попита той.
— Ако искате да си похарчите парите…
Келър се замисли за миг. Трябваше сам да реши — няма да пита борда на директорите за такова нещо. Това не беше в неговия стил на ръководство. Той ги информираше по всички важни въпроси, но решенията си бяха негова работа и ги взимаше сам.
Келър отново погледна към посетителите. Те му харесваха. Изглеждаха динамични и посветени в работата си хора. Още щом видя за първи път Гроувс, той му вдъхна доверие. Говореше на същия език като него, а Келър притежаваше способността от пръв поглед да различи добрия ръководител. Полковник Никълс не говореше много, но от малкото, което каза, си личеше голямата му техническа компетентност. Не беше много ясно какви са връзките между армията и Пърсивал Кийт, но беше очевидно, че шефът на „Келекс“ е първокласен инженер.
Кей. Ти. се обърна към своите помощници:
— Трябва да направим едно усилие да поемем тази работа — каза той енергично.
Инженерите на „Крайслер“ кимнаха утвърдително.
По този начин корпорацията „Крайслер“ впрегна своите големи технологични възможности и инженерен талант в усилието за получаване на делящ се материал чрез газово-дифузионния процес. Решението беше взето на доверие — никой не можеше да предвиди новите трудности, които ще се прибавят към вече съществуващите, нито какъв ще бъде крайният резултат. Спечелили нов и могъщ съюзник, Гроувс и неговите помощници си заминаха щастливи и облекчени от Детройт.