Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Много важно допълнение към инсталацията Y–12 в Оук Ридж беше обширният „химичен участък“. Причината беше, че една част от урана, подложен на пречистване, се разпиляваше и трябваше след това да се извлича от стените на контейнерите и от подвижните части на апаратурата. Атомите на изотопите влизаха в химична или физична връзка с металите, от които беше изработена пречиствателната инсталация. Всички нейни части трябваше периодично да се разглобяват и да се почистват с пара, киселини и по електричен път. Получените при това кисели уранови разтвори съдържаха много примеси като желязо, никел, мед и други метали.
Строителството на химичния участък беше много трудно и поради това, че почти нищо не се знаеше за химията на урана — процесите трябваше да се откриват по време на инженерното проектиране. Наложи се да бъдат използвани много нашироко стъклени тръби, поради което на място трябваше да се създадат условия за рязане и обработка на стъкло. За да не се губи нито прашинка от скъпоценния материал, всички подове бяха направени от неръждаема стомана и съединенията между листовете се заваряваха. Филтрираше се дори и въздухът от вентилационните уредби, за да се извлекат от него уранови прашинки, които иначе биха били безвъзвратно изгубени в атмосферата.
28.
На 20 март 1943 г. президентът на корпорацията „Крайслер“ Кей. Ти. Келър бе потърсен по телефона от Ед Гарбиш, зет на основателя на корпорацията Уолтър Крайслер. Гарбиш, бивша футболна звезда на „Уест Пойнт“, сега служеше като полковник в инженерния корпус. Той каза на Келър, че се обажда от името на полковник Маршал от отдел „Манхатън“, но президентът не беше чувал нищо нито за полковника, нито за ръководения от него отдел.
— Искат от мен да им уредя среща с тебе в Детройт — обясни Гарбиш. — Искат да обсъдят нещо много важно. Не мога да ти съобщя подробности, но се отнася до воденето на войната.
— Вероятно ще поискат да произвеждаме нещо? — попита Келър. „Крайслер“ беше затънал до гуша във военни поръчки.
— Сигурно — съгласи се Гарбиш. — Ако приемеш, ще се наложи да започнете някакво производство. — След това добави поверително: — Ако поканиш свои съветници на срещата, гледай да ограничиш броя им до минимум.
Срещата бе насрочена за 2 април. Кей. Ти. Келър, заобиколен от В. Е. Хъчинсън, Хърман Уеклър, Фред Зедър, Алън Луфбъроу и Никълъс Кели, посрещна гостите в малката, облицована с орехово дърво библиотека на петия етаж в управлението на „Крайслер“. Посетителите се представиха: генерал Лесли Гроувс, полковник Кенет Никълс от отдел „Манхатън“ и Пърсивал Кийт от „Келекс“.
След като подчерта значението и секретността на проекта, Гроувс каза, че е започнал строеж на огромен газово-дифузионен завод. „Крайслер“ би могъл да проектира и произведе големи метални дифузьори, в които ще бъдат монтирани дифузионните бариери. Гроувс не спомена нищо за предназначението на завода. Представителите на „Крайслер“ бяха много смутени, като чуха техническите подробности за дифузьорите и големите изисквания на армията.
Келър слушаше внимателно, но нетърпението му нарастваше.
— Искам да бъде съвсем ясно — не се стърпя накрая той, — че всички ние тук сме лоялни американски граждани. Ако не ни кажете за какво става дума, няма да можем да ви свършим работа!
Гроувс, Никълс и Кийт се спогледаха, след което поискаха да се оттеглят за малко в съседната малка стая. Когато се върнаха, ръководителят на проекта „Манхатън“ разкри тайната на страхотното оръжие, което армията искаше да създаде, а след това обясни и принципите на газово-дифузионния метод за разделяне и пречистване на урановите изотопи. Той наблегна особено върху спешната нужда от изработването на дифузьорите. Гроувс не преувеличаваше. Въпреки че все още не беше създадена задоволителна бариера, не можеше повече да се отлага производството на дифузьорите, което вероятно ще бъде свързано с преодоляване на неимоверни трудности и би отнело поне една или две години. Това беше задача за голяма промишлена фирма, а както Гроувс, така и Кийт бяха убедени, че работата може да се извърши само под ръководството на човек от калибъра на прочутия в цял Детройт Кей. Ти. Келър.