Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
„Толкова лесно!“
Бавно и съсредоточено мъжът започна да къса свитъка. Вятърът понесе късчетата надолу и ги пръсна из сумрака на загърнатия в сенки езерен бряг. Надигащите се вълни на прилива ги пометоха като пепел.
Стори му се, че някъде от дъното на мозъка му изплува шепот на въртяща се монета. Стори му се тъжен.
След няколко минути си тръгна от кея. Агентът на Змиорката, излязъл на утринната си разходка, щеше мимоходом да си отбележи отсъствието на свръзката и да си продължи по пътя.
Закрачи по Крайбрежна и хълмът започна да се смалява зад него. Първите търговци на коприна вече разстилаха мострите си по широкия тротоар. Сред коприните мъжът разпозна боядисаните с цвят на лавандула топове от Иллем, светложълтите от Сетта и Лест — два града на югоизток, за които знаеше, че в последния месец са завладени от Пророка на Панион — както и тежките топове от Сарокал. Топящи се мостри: цялата търговия от север бе вече в ръцете на Малаз.
Свърна от езерото при входа на Ароматния лес и тръгна през града. След четири преки го чакаше стаята му — на втория етаж на порутена жилищна сграда, сива и притихнала в настъпващото утро, с тънка крива врата, залостена и заключена. В тази стаичка той не оставяше място за спомени, не оставяше нищо, което можеше да го отличи в погледа на някой магьосник или да подскаже на някой хитроумен ловец на шпиони подробности от живота му. В тази стаичка той оставаше анонимен дори за самия себе си.
Лейди Симтал крачеше нервно. Твърде много от трудно спечеленото й злато беше отишло през последните няколко дни, за да позаглади водите. Проклетата кучка на Лим не бе позволила скръбта да я обсеби толкова, колкото алчността й. Само два дни, откакто се беше забулила в черно, и ето, че се показа по знатните дворове, увиснала на ръката на онова конте Мурильо, самодоволна като проститутка на бал.
Изрисуваните с молив вежди на Симтал леко се сбърчиха. Мурильо… тоя младок умееше да изпъква сред обществото. Може би си струваше да го образова човек.
Спря да крачи и се обърна към излегналия се в ложето й мъж.
— Значи нищо не си научил. — В тона й се промъкна нотка на презрение и тя се зачуди дали го е забелязал.
Съветник Търбан Орр, с нашарената с белези ръка на очите, отговори, без да помръдне:
— Казах ти вече всичко. Няма как да се разбере откъде е дошла тази отровна стрела, Симтал. Отровна, в името на Гуглата! Кой убиец използва отрова днес? Воркан така ги е затрупал с магия, че всичко друго изглежда отживяло.
— Отклоняваш се — каза му тя, доволна, че не забелязва колко непредпазливо разкрива чувствата си.
— Точно така е, както ти казах — продължи Орр. — Лим се беше замесил в не една, ъъъ, деликатна авантюра. Убийството най-вероятно не е свързано с теб. Могло е да се случи на чиято и да било тераса, просто случайно е станало на твоята.
Лейди Симтал скръсти ръце.
— Не вярвам в съвпадението, Търбан. Кажи ми, съвпадение ли беше, че смъртта му провали мнозинството ти — точно в нощта преди гласуването? — Забеляза как потръпна брадичката му и разбра, че е успяла да го жегне. Усмихна се и пристъпи към леглото. Седна и го погали с длан по бедрото. — Все едно, следил ли си го напоследък?
— Кого?
Симтал се намръщи, дръпна ръката си и стана.
— Скъпия ми ощетен, идиот такъв.
Устата на Търбан Орр се изкриви в самодоволна усмивка.
— Винаги го държа под око заради теб, мила. В тази област нищо не се е променило. Откакто го изрита в задника, не е изтрезнявал. — Мъжът се надигна и посегна към закачалката, на която висяха дрехите му. Започна да се облича.
Симтал се извърна рязко.
— Какво правиш?
— На какво ти прилича? — Търбан навлече панталоните си. — В палатата кипят спорове. Влиянието ми там е необходимо.
— За какво? Да склониш поредния съветник да изпълни волята ти?
Той навлече копринената си риза, все така усмихнат.
— И това, и други неща.
Симтал завъртя очи към тавана.
— О, разбира се — шпионинът. Бях забравила за него.
— Лично аз — продължи Орр — вярвам, че прокламацията за неутралитет към малазанците ще мине — може би утре или вдругиден.
Симтал се изсмя грубо.
— Неутралитет! Започваш да вярваш в собствената си пропаганда. Това, което искаш ти, Търбан Орр, е власт, голата и абсолютна власт, която ще дойде с това, че ще станеш Върховен юмрук на Малаз. Смяташ, че това е първата стъпка, която ще отъпче пътя ти към прегръдките на императрицата. За сметка на града — но това изобщо не те интересува!
Търбан й се озъби.