Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
На улицата долу изстрелите на Мартина се чуха съвсем слабо. Не по-силно от затварянето на гардеробна врата. Но всеки, който ги очакваше, разбра какво става.
Рут беше излязла от колата на О’Донован и залитна, когато чу заглушения звук. Замръзна на мястото си, вдигнала глава към „Еделвайс“. Паниката я обхвана веднага, когато си представи падналото тяло на баща си. Тя хукна към вратата на сградата. Подхлъзна се върху леда, а Арон Дейвис я хвана за ръката и я дръпна назад.
— Пусни ме — извика тя, но високият мъж я стисна, докато тя не престана да се дърпа. Той също гледаше нагоре. Радиостанцията в ръката му внезапно запращя от напрегнатия шепот на О’Донован.
— Арон, повикай групата за бързо реагиране. Може да имаме заложник.
— Веднага — прошепна в отговор Дейвис.
Двамата с Рут извърнаха глави към рева на голям мотоциклет. Верен на нарежданията на Мартина, Ияд беше излязъл от прикритието си и яхнал мотоциклета, но сега се паникьоса и форсирането на двигателя привлече вниманието на Франк Манкузо, чиято задача беше да следи за помощници на Клумп. Облечен в черно скиорско яке и бейзболна шапка, Манкузо скочи от стълбата, подпряна върху отсрещната сграда, и хукна по хлъзгавата улица между паркираните коли. Той измъкна револвера си и извика нещо, когато голямото сузуки изрева, задната му гума забоксува, но то тръгна бързо напред.
Внезапно Ияд се сети, че трябваше да се освободи от дисагите. Искаше просто да ги изхвърли, но Мартина строго му беше забранила толкова явно действие. Той реши да наклони мотора и да бутне торбите, които просто да изпаднат, но направи грешката да се извърне, за да погледне назад, откъдето една полудяла фигура го настигаше тичешком. Задното колело се плъзна по някаква снежна бабуна, а след това цялата машина се наклони вдясно. Предпазителят на двигателя изстърга искри от асфалта и моторът попадна под предната броня на един паркиран джип „Чероки“.
Ияд изкрещя, защото нещо остро се заби през джинсите в левия му крак. Той се извъртя, напрегна се и се освободи. Дръпна ръчките на мотора с всичка сила, но мотоциклетът се беше заклещил под колата. Той се изправи и спринтира към Второ авеню, като дръпна шлема от главата си и го хвърли настрани.
В тъмния апартамент до този на майка й Мартина зърна блясъка на чиния върху табла. Взе я, пусна я на пода и с крак я бутна под вратата. Откъм спалнята се чу тих, изплашен вик на немски.
— Кой е? Кой е?
Но тя скочи към прозореца на хола и блъсна с длан рамката. Наскоро боядисаното дърво не помръдна. Тя се извърна към стаята. Забеляза голяма, дървена кутия с прежди за плетене. Усетила намеренията откъм коридора, тя насочи пистолета към вратата, затвори очи, за да не я ослепи светлината от изстрела и стреля. После прибра пистолета в кобура, вдигна кутията и като се завъртя веднъж като дискохвъргач, я метна към прозореца. Ударът пръсна стъкла и кълбета цветни прежди в нощта.
О’Донован и Байндър бяха притиснали гърбове от двете страни на вратата в коридора. Байндър държеше Бени настрани вляво от себе си и всички гледаха към килима, посипан с трески от изстрела на Мартина. Вратата към апартамента на майка й започна да се отваря. О’Донован посегна и я затвори. Детективите стиснаха пистолетите си с две ръце и когато чуха счупването на прозореца, О’Донован кимна.
Байндър вдигна дясното си коляно и ритна назад с крак като муле. Вратата изскочи от пантите си, треперлив старчески вик се чу някъде отвътре и О’Донован нахлу зад протегнатото си оръжие.
Вятърът нахлуваше през назъбената дупка в стъклото, а навън бели снежинки се въртяха из тъмния въздух.
— Джери, по стълбите — заповяда О’Донован.
— Слушам — обърна се Байндър, очаквайки да дръпне подире си Баум. Но краката на израелеца вече тропаха по коридора и той го последва бързо.
На улицата Рут и Дейвис чуха звъна на стъклото и изтичаха към западния ъгъл на старческия дом, където сградата беше разделена от съседната с четириметров процеп. Манкузо се присъедини към тях, понесъл задъхан дисагите от мотоциклета. Тримата зяпнаха нагоре към далечната сянка на Мартина, когато краката й изчезнаха над последната секция на противопожарната стълба, извиваща се към покрива.
Дейвис приближи радиото към устните си.
— Тя се качва нагоре върху покрива, сержант.
— Разбрах — дойде хрипливият отговор, а после О’Донован се появи върху стълбата. Още стъкла изпопадаха, когато палтото му забърса отвора. Той се прилепи към тухлената фасада и бързо се насочи към стълбата. Погледна нагоре, после към лицата далеч отдолу. Косата му беше разрошена, а палтото му се развяваше като криле, докато пъхаше радиото в джоба. Направи кръгово движение с ръка, а после започна да се изкачва.