Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
И петимата синове на Хотчейн бяха в добро настроение. Едва ли някой очакваше въоръжено нападение в епископския град и изненадата щеше да е допълнително преимущество, ако числеността им се окажеше недостатъчна.
Греъмови възнамеряваха да стигнат до катедралата малко преди церемонията, тогава, когато всички щяха да бъдат вътре. Дневните отвличания не бяха често срещано явление, даже можеше да се каже, че никой не бе чувал за подобно нещо, така че изненадата щеше да е пълна. Конниците яздеха в лек тръст. Кандидат-младоженецът Люк, който под бронята си бе сложил сватбена премяна, тръпнеше в очакване на първата брачна нощ с доведената си майка, докато в същото време брат му Матю с нетърпение очакваше момента, когато парите на баща му щяха да се върнат отново в семейството.
Много по-силни и необуздани емоции, отколкото похотта и алчността на Греъмови, караха Джони да препуска като луд към Хексман. Той имаше далеч по-сериозни мотиви да стигне преди церемонията, въпреки че в сегашното си състояние щеше да вземе Елизабет със себе си, независимо дали е успяла да се омъжи, или не. Джони несъзнателно докосна дръжката на сабята си, може би за да потвърди своята решителност. Между него и Елизабет имаше все още редица препятствия: Редмънд, неговите хора, Джордж Болдуин. По всичко личеше, че това ще е един кървав сватбен ден.
На хоризонта се показа силуетът на катедралата в Хексман. Това накара Джони да пришпори още веднъж коня си.
Малката армия на Кари достигна хребета на възвишението, което се издигаше непосредствено до река Тайн, опасваща Хексман, точно в момента, когато хората на Греъм започнаха да излизат от своите скрити позиции, северозападно от града.
В този тих утринен час долината на реката все още дремеше под топлите лъчи на есенното слънце.
Изненадващата поява на кавалерия от другата страна на реката учуди Греъмови, които не очакваха да срещнат други противници освен телохранителите на Елизабет. Това накара братята да се отделят за момент, за да преценят противника си.
— Колко мислиш, че са? — попита Матю брат си Андрю, който бе доближил далекоглед до очите си и се опитваше да разгледа по-добре приближаващия противник.
— Три десетки, може би четири… — промърмори в отговор той, като оглеждаше редиците на изникващите от възвишението пред реката конници.
— Тогава ще ги срещнем на моста. Нека ги пуснем да се доближат, може пък да решат, че превесът на силите не е в тяхна полза. Знаеш ли кои са те?
— Не мога да разпозная никого, но идват отдалече. Конете им изглеждат уморени.
— Още едно предимство за нас — отбеляза Матю, който вече разпределяше с жестове позициите, които братята му трябваше да заемат. Нямаше никакво съмнение, че неговите хора превъзхождаха по численост противника.
— Дали това е Редмънд? — попита Манроу, когато изкачиха възвишението и от другата страна на реката забелязаха въоръжени конници, които се отправяха към моста, водещ към града.
— Няма никакво значение — припряно отвърна Джони и се обърна назад, за да види какво е разположението на хората му. — Ще имам нужда от теб на левия фланг — обърна се той към Манроу. — Адам ще застане отдясно, а аз ще взема центъра. Не искам да им дадем време да се окопитят. Нападаме веднага, щом всички заемат местата си. По възможност пазете хората си извън ударите им. Яздете от южната страна на хълма, докато не тръгнем в атака. Хайде! — и той махна с ръка към Адам да дойде при него.
В следващите пет минути Джони обиколи набързо своите хора, даде на помощниците си разпореждания и доволен, че всички са го разбрали, се отправи към челото на своята войска. Той вдигна ръка. Дългата му коса се развяваше на вятъра. За момент остана неподвижен, после пусна рязко ръката си, неговият жребец подскочи стремглаво и със страховит вик той се понесе напред. Смразяващ рев от триста гърла разцепи тишината на свежото утро. Една могъща лавина от тела и желязо се втурна към моста. Нямаше време за подробни бойни планове, но тези мъже бяха усвоили воинското изкуство до съвършенство в множеството битки по границата.
Пришпорил коня си, Джони се носеше стремително към моста. Зад него се чуваше страховитият тропот на стотици копита. Враговете му или трябваше да отстъпят, или щяха да бъдат пометени, мислеше си той. Нямаше сила, която да може да го спре. От другата страна на реката бе катедралата и Елизабет бе вътре в нея.