Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Вече е и наша, Падишар — мрачно отбеляза Стеф. — Доста път изминахме, за да участваме. Не бихме искали да останем. Може би ще се маскираме?
— Ще открият маскировката би — особено там, където отиваме — отговори вождът на бунтовниците и поклати глава. — Ти си много полезен човек, Стеф, но не можем да рискуваме при това излизане.
— Значи става въпрос за някой град и за хора, така ли?
— Да.
Джуджето го изгледа сурово.
— Много ще съм разочарован, ако тук се играят игри за наша сметка.
— Аз също — отговори Падишар и погледът му се задържа върху Джуджето.
Стеф издържа. След това погледна Тийл и кимна:
— Много добре. Ще ви изчакаме.
Очите на вожда огледаха всички.
— Тръгваме в зори и ще отсъстваме около седмица. Ако се забавим повече, съществува вероятност никога да не се върнем. Има ли въпроси?
Никой не проговори. Падишар Крийл им се усмихна ослепително.
— Да пийнем тогава? Да ставаме, приятели, и да бъдем силни, защото ще предизвикаме лъва в леговището му.
Той излезе, а другите го последваха. Морган и братята се замислиха.
— Значи лъвът в леговището, а? — измърмори на себе си Морган. — Чудя се какво ли има предвид.
Пар изкара тежка нощ, защото сънищата му я накъсаха и на сутринта очите му едва се отвориха. Когато станаха заедно с Кол и Морган, откриха, че Падишар Крийл и приятелите му вече бяха преполовили закуската. Вождът бе сменил червените си дрехи със зелено кафяви, каквито носеха и хората му. Стеф и Тийл се присъединиха към тях като безмълвни сенки. Седмината подготвиха багажа си и отидоха до края на терасата. Стеф промърмори да се пазят и заедно с Тийл изчезнаха. Качиха се на първия лифт, след това на втория и третия. Въжетата скърцаха страховито в тишината. След като стигнаха долу, веднага навлязоха в гората — водеше ги Падишар Крийл, заедно с Блу. Братята и планинецът бяха в средата, а останалите двама — Стасас и Друт, вървяха отзад. След няколко секунди скалите на Издатината изчезнаха от погледа им.
Повечето от деня вървяха на юг, а в средата на следобеда, когато стигнаха до Мърмидон, се обърнаха на запад. Следваха реката до залез слънце, като се държаха по северния й бряг и направиха лагера си за през нощта точно под Прохода Кенън, в сянката на Драконовите зъби. Стасас и Друт застанаха на пост. Киба Блу се уви в одеялата и веднага заспа, а младежкото му лице изглеждаше още по-детско в съня. Падишар Крийл седна заедно с братята и планинеца, като ровеше в огъня и отпиваше бира.
Пар цял ден се чудеше къде ли отиват и сега направо каза на вожда на бунтовниците:
— Отиваме в Тирзис, нали?
Падишар го погледна изненадано и кимна:
— Няма причина вече да не знаете.
— Но защо ще търсим Меча на Шанара в Тирзис? Изчезнал е оттам преди повече от сто години, когато федерацията завзела Калахорн. Мислиш ли, че се е върнал?
Падишар тайнствено се усмихна.
— Може би, защото никога не го е напускал.
Пар и останалите с удивление загледаха вожда.
— Вижте, това че Мечът на Шанара е изчезнал, не означава непременно, че е отишъл някъде. Понякога нещо може да е изчезнало и пак да е изложено на погледи. Може да изчезне просто защото не изглежда вече така, както преди. Виждаме го, но не го разпознаваме.
— Какво казваш?! — бавно попита Пар.
Усмивката на Падишар Крийл се разшири.
— Казвам, че Мечът на Шанара може да си е точно там където е бил и преди триста години.
— Да е бил през Всичките тези години по средата на Парма в Тирзис и никой да не го е открил? — Морган беше изумен. — Как е възможно!
Падишар бавно отпи от чашата си.
— Утре ще бъдем там. Защо да не изчакаме и да видим.
Пар Омсфорд бе уморен от пътуването през деня и от безсънието през изминалата нощ, но въпреки това дълго не можа да заспи. Другите вече хъркаха. Не можеше да спре да мисли за това, което бе казал Падишар Крийл. Преди повече от триста години, когато Ший Омсфорд го бе използвала, за да победи Господаря на Магьосниците, Мечът на Шанара бе поставен в блок от червен мрамор в центъра на Парма в южния град Тирзис. Там бе стоял до пристигането на федерацията в Калахорн. Всички знаеха, че след това е изчезнал. Ако не беше така, защо толкова много хора вярваха? Ако беше така, къде беше изчезнал за повече от триста години и как можеше да го познаят сега.
Замисли се. Вярно беше, че повечето от това, което се е случило по времето на Аланон, се беше превърнало в легенди. Още преди времето, когато е изчезнал Мечът на Шанара, може би вече никои не е вярвал в него може би никой дори не е знаел какви са възможностите му Но поне са знаели, че е там! Това беше национален паметник, за бога! Как биха могли да кажат, че с изчезнал ако не е? Нямаше смисъл.