Талисманите на Шанара

— Какво е това? — попита тя момчето и внезапно се запита къде ли се крие Фавън, надявайки се, че беше се скрил добре.

— Глун? Това е бойна сврака — порода ловна птица, която произхожда от страната на Троловете. Намерих го като голишарче и го отгледах. Научих го да ловува. — Тиб изглеждаше много горд. — Закриля ме от всяка опасност.

Рен бе склонна да му повярва. Видът на тази птица никак не й харесваше. Тя отмести очи от птицата и се загледа в момчето.

— Трябва да хапнеш и да си отпочинеш тази нощ, Тиб — предложи му тя. — Но дали не е добре утре сутринта отново да тръгнеш и да уведомиш независимите къде се намираме? Нуждаем се от тях, колкото се може по-бързо.

Той поклати глава.

— Те вече идват насам и аз не мога да направя нищо, за да ускоря придвижването им. Когато приближат, ще изпратят друга птица-вестоносец, а аз ще изпратя Глун — той се усмихна. — Ще ни намерят, не се тревожете. Но аз трябва да остана тук, кралице, за да ви служа.

— Най-добре ще ни служиш, като се върнеш обратно — забеляза непреклонният Десидио.

Тиб примигна и погледна объркано.

— Но…но аз не искам да се връщам обратно! — изтърси той импулсивно. Изведнъж започна да изглежда толкова млад, колкото си беше. — Искам да остана тук. Нещо ще се случи, нали? Искам да участвам в него. — Той стрелна с очи Рен. — Вие сте Елфи, кралице, а никой досега не е виждал Елфи. Никога! Аз…аз не бях първия, когото избраха за това пътуване. Трябваше дълго да настоявам, за да ми бъде възложена тази задача. Не ме карайте да се връщам веднага. Зная, че мога да бъда полезен, сигурен съм в това. Моля ви, кралице. Дълъг път изминах, за да ви намеря. Нека остана при вас известно време.

— Предполагам, че и Глун трябва да остане? — усмихна се тя.

Той веднага отвърна на усмивката й.

— О, Глун ще стои скрит докато не го повикам — той вдигна ръка и бойната сврака се стрелна нагоре и изчезна. Тио я проследи с поглед и каза:

— Той сам се грижи за себе си.

Рен хвърли поглед към Десидио, който многозначително клатеше глава. Тиб не го забеляза, защото погледът му бе още насочен нагоре.

— Тиб, защо не хапнеш нещо и да си легнеш — посъветва го Рен. — Ще поговорим за всичко останало на сутринта.

Момчето я погледна, примигна с очи, опита се да потисне една прозявка, кимна с глава и покорно тръгна след Десидио. Тайгър Тай мина с пълна чиния от огъня покрай тях и отправи хладен поглед назад към момчето.

— Бойна сврака ли беше това — промърмори той. — Неприятни птици са тези. Трудно ми е да повярвам, че това момче е могло да дресира такава птица. Повечето от тях могат да ти откъснат главата, още щом ги погледнеш.

— Толкова ли са опасни? — попита заинтригувана Рен.

— Убийци — отвърна Летящият ездач. — Готови са да разкъсат всичко, дори и дива котка. Нахвърлят ли се върху нещо, не могат да се спрат. Говори се, че в миналото са ги използвали срещу хора — изпращали са ги да убиват. Умни и жестоки — той поклати глава. — Противни, както вече казах.