Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Нито един пилот, пребивавал достатъчно дълго в космоса, не би объркал атмосферата на обикновен товарен космодрум с неповторимото му съчетание от звуци, миризми и вибрации. Също толкова неповторима бе атмосферата и около планетарните офицери от сигурността.
— Охо! — промърмори той.
— Какво? — попита Ландо и небрежно обходи с поглед своята половина от заведението, достигна далечния край и се съгласи: — Охо, наистина. Това обяснява защо Торв се крие на масата за сабак.
— И се сили да не ни обръща внимание — кимна Хан. Той наблюдаваше войниците с периферното си зрение, опитваше се да не привлича вниманието им към себе си. Ако се набъркаха по време на срещата със свръзката на Карде, не му оставаше нишо друго, освен да извади удостоверението за самоличност от Новата република и да се опита да се позове на високия си ранг. Това едва ли щеше да свърши работа, но и в двата случая Фейлия щеше да му трие сол на главата с учтивото си хокане, когато се върнеха на Корускант.
Но ако планетарната гвардия бе по следите на Торв и това имаше нещо общо с акцията на космодрума, на която двамата с Ландо бяха станали свидетели, струваше си усилията. Той се присегна и удари леко в центъра на масата:
— Сервитьор! Девойката се появи:
— Да, господа?
— Двайсет чипа за сабак, ако обичате.
— Веднага — отговори тя и изчезна.
— Чакай малко — подозрително го изгледа Ландо, а Хан пресуши на един дъх чашата си. ~ Няма да отидеш при него, нали?
— Да имаш по-добра идея? — отвърна той и откопча кобура на бластера. — Ако той е нашата свръзка, не искам да го изтърва.
Ландо въздъхна примирено:
— Дотук с незабележимото ни присъствие. А аз какво да правя?
— Бъди готов да се намесиш — в средата на масата се появи отвор и изскочи чисто нова пачка чипове за сабак. — Засега изглежда, че те само го наблюдават, може би ще успеем да го измъкнем от тук, преди да пристигнат подкрепленията им.
— А ако не стане?
Хан прибра чиповете и се изправи.
— Тогава ще се опитам да направя нещо за отвличане на вниманието и ще се видим на „Сокол“.
— Добре. Късмет.
На масата за сабак до Торв имаше две свободни места. Хан си избра едното от тях, седна, хвърли чиповете на масата и те издрънчаха.
— Включете и мен — обяви гръмогласно той. Останалите вдигнаха глава с изражения, вариращи от изненада до очевидно раздразнение. Торв го стрелна с поглед, после се извъртя да го огледа по-добре. Хан вдигна вежди:
— Ти ли раздаваш, синко? Хайде, включи ме.
— Не съм аз — отвърна Торв и посочи с очи дундестия мъж вдясно.
— Вече сме започнали — каза кисело шишкото. — Изчакай следващата игра.
— Какво? Дори не сте платили мизата още — възрази Хан и махна с ръка към чиповете за залагания.
Банката бе доста богата, играта течеше поне от няколко часа. Вероятно това беше една от причините шишкото да не иска нови хора, които можеха с един удар да спечелят всичко.
— Хайде, раздавай — викна Хан и хвърли един чип, за да си плати входа.
Шишкото го изгледа кръвнишки, бавно взе горните две карти от купчината и ги плъзна към него.
— Добре — одобри Хан. — Налягат ме стари спомени. Навремето доста често ми се налагаше да се оправям с идиотите с дебелия край на тоягата.
Торв го изгледа остро, беше надянал на лицето си каменно изражение:
— Опитай се и сега — гласът му бе нехаен. — Тук играеш с големите батковци, а не с дребосъците от твоя свят. Може и да не получиш онова, с което си свикнал.
— Не съм аматьор — надуто отвърна Хан, спомни си, че планетарната гвардия бе нахлула в шейсет и третото място на космодрума, и уверено продължи: — Спечелил съм шейсет и три раздавания само през последния месец.
По лицето на Торв пробяга усмивка, той разпозна сигнала. Значи наистина на космодрума бяха нахлули на неговия кораб.
— Трябва да си събрал доста пари при толкова много игри — промърмори той и спусна ръка под масата.
Хан се напрегна, но ръката на контрабандиста отново се показа празна. Торв обиколи с поглед заведението, като се спря за момент върху масата, на която седеше Ландо, и отново се обърна към Соло:
— Готов ли си да подкрепиш хвалбите си с пари? Той спокойно издържа погледа му:
— Готов съм да посрещна всичко, което можеш да ми предложиш.
Контрабандистът кимна бавно: . — Може и да ти припомня думите ти след малко.
— Вярно, че разговорът ви е много интересен — прекъсна ги един от играчите на масата, — но да си гледаме играта.
Торв вдигна вежди и го подкани:
— Залагам четири.
Хан погледна картите си: Господарката на пиките и Четирите монети.
— Добре — каза той, извади шест чипа и ги хвърли към банката. — Плащам твоите четири и качвам два.