Наследникът на Империята

— Винаги съм се старал да не изхвърлям нищо, което някой ден може да се окаже полезно — отвърна Карде. — Ще ви изпратим нещата веднага щом някой от моите помощници провери дали в тях няма скрито оръжие или друг полезен за вас уред — усмихна се леко: — Не ми се вярва един джедай да се обременява с подобни неща, но винаги съм се опитвал да бъда максимално предпазлив. Приятна вечер, Скайуокър.

Мара отново извади малкия бластер и го размаха:

— Да вървим! Люк се изправи.

— Позволете ми да ви предложа още една възможност — обърна се той към Карде. — Ако решите, че е по-добре да забравите за цялата случка, можете да ме върнете с Арту там, където ни намерихте. Бих искал да си пробвам късмета с другите, които ни търсят.

— Дори с имперската флота? — попита Карде.

— Дори с нея — кимна Люк.

Лека усмивка се появи на устните на контрабандиста:

— Може това да ви изненадва, но ще помисля над предложението ви.

Мара го изведе отново на двора. Слънцето се бе скрило зад дърветата, сега небето бе доста по-сиво.

— Дали не пропуснах вечерята? — попита той, докато вървяха по коридора към стаята му.

— Може и да ти донеса нещо — отвърна тя с едва прикрито раздразнение.

— Благодаря — Люк внимателно си пое дъх: — Не разбирам защо до такава степен не ме обичаш…

— Млъквай! — прекъсна го Мара. — Затваряй си устата! Люк се намръщи и не направи друг опит да я заговори.

Стигнаха до стаята и тя го бутна вътре.

— Прозорецът не се заключва, но има вградена аларма — предупреди го тя. — Само да си се опитал да излезеш, ще ти бъде все едно дали аз или ворнскърите ще те намерят първи — усмихна се подигравателно: — Но недей да вземаш толкова насериозно думите ми. Опитай се и ще разбереш.

Люк погледна към прозореца, после се обърна отново към Мара:

— Благодаря, няма да се възползвам от тази възможност.

Тя излезе от стаята, без да каже нищо повече, и внимателно затвори вратата след себе си. Чу се щракването на електронната ключалка и всичко потъна в тишина.

Той се приближи до прозореца и надникна навън. Някои от прозорците на отсрещните сгради светеха, но не успя да види дали има някой в тази, в която бе заключен. Това трябваше да се очаква независимо дали Карде шеше да реши да го предаде на Империята или да го пусне да се върне в Новата република. Нямаше никакъв смисъл помощниците му да знаят повече от необходимото. Още повече ако Карде решеше да послуша съвета на Мара и веднага да го убие.

Отдръпна се от прозореца и се приближи до леглото, борейки се със страха. След срещата лице в лице с императора не се бе чувствал толкова безпомощен. А и не е бил реално толкова безпомощен.

Пое си дълбоко въздух. За джедая няма чувства, а покой. Знаеше, че не може да няма начин да избяга от тук.

Въпросът беше да остане жив, докато го намери.