Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
Соло изненадано изгледа Ландо:
— Откраднал!?
— Както вече казах — сви рамене той, — направо бях полудял. Всъщност не беше истинска кражба, макар и на ръба. По това време притежавах полулегална работилница, където поправях и продавах кораби втора ръка, и останах без пари в една игра на сабак с Хан. Предложих му, ако спечели, да си избере някой кораб от моите — погледна го подигравателно. — Предполагаше се, че той ще избере някоя от бляскавите хромирани яхти, които събираха прах най-отпред, а не изтребителя, който поправях и преоборудвах за самия мен.
— Беше се справил доста добре — кимна Хан. — Макар че се наложи с Чуй да извадим доста от нещата и сами да ги дооправим.
— Много мило — изръмжа Ландо. — Още една подобна забележка и си го прибирам.
— Чуй ще измисли доста убедителни възражения — Хан погледна твърдо Торв и попита: — Вече знаеш всичко това, нали?
Торв се ухили:
— Не се обиждай, Соло. Предпочитам да проучвам клиентите си, преди да започнем да работим заедно, става ми ясно дали мога да разчитам на тях. Хората, които лъжат за миналото си, обикновено лъжат и в сделките.
— Вярвам, че издържахме проверката?
— Да, чисти сте като сълзи — все още ухилен отвърна Торв. — И така, какво може да направи за вас Талон Карде?
Хан предпазливо си пое дъх. Най-сетне стигнаха до същината. Сега му оставаше да се тревожи единствено ла не оплеска в последния момент нещата.
— Искам да предложа на Карде сделка: възможност да работи директно с Новата република.
Торв кимна:
— Чух, че обикаляш и се опитваш да накараш другите групи да приемат този начин на работа. Всички са с впечатлението, че искаш да ги изкараш на светло, за да може после Акбар лесно да сложи ръка отгоре им.
— Нищо подобно — увери го Хан. — Акбар не е сред най-запалените поддръжници на тази идея, но все пак я приема. Трябват ни още товарни кораби и контрабандистите са най-подходящият доставчик, към който можем да се обърнем.
Торв облиза устни:
— От дочутото тук и там останах с впечатлението, че предложението звучи примамливо. Разбира се, не аз взимам решенията.
— Тогава ни заведи при Карде — предложи Ландо. — Нека Хан да се разбере направо с него.
— Съжалявам, в момента той е в главната ни база — поклати глава контрабандистът. — Не мога да ви заведа.
— Защо?
— Защото не позволяваме на непознати да влизат и да излизат свободно — търпеливо обясни Торв. — Не разполагаме с огромните тромави сили за охрана, които Джаба поддържаше на Татуин заради постоянните опити на всякакви нахалници да проникнат вътре.
— Ние не сме… — започна Ландо, но Хан го прекъсна с махване на ръката.
— Добре де, ти как ше се върнеш там? Торв отвори уста, после бавно я затвори.
— Трябва да измисля как да освободя кораба си.
— Ще ти отнеме доста време — изтъкна Соло. — Освен това тук те познават много добре. А ако някой представи нужните документи, сигурно ще може да го освободи, преди да се е разчуло за случая. Контрабандистът вдигна вежди:
— Като теб например? Хан сви рамене:
— Може и да се справя. След това. което стана в „Ло Бю“, сигурно ще трябва да се потуля за малко, но не може да не оправя нещата.
— О, не се съмнявам — подигравателно каза Торв. — И къде е уловката?
— Няма уловка. В замяна искам само да ни позволиш да те закараме обратно до вашата база и след това да ни осигуриш петнайсет минути разговор с Карде.
Торв го изгледа, стиснал здраво устни:
— Знаеш много добре, че ще си имам доста неприятности, ако го направя.
— Ние не сме обикновени непознати — напомни Ландо.
— Карде вече се е срещал с мен веднъж, а и двамата с Хан от години пазим в тайна важна военна информация за силите на Съюза. Разполагаме с доста дълъг списък от хора, които ни вярват.
Контрабандистът го погледна. После отново премести поглед към Хан.
— Ще си имам неприятности — повтори той с въздишка.
— И все пак наистина ви дължа услуга. Обаче имам едно условие: аз ще програмирам компютъра на отиване и ше запазя координатите на планетата кодирани, а след това те ще се самоунищожат. А как ще потеглите от там, зависи единствено от Карде.
— Никакви проблеми — съгласи се Хан. Параноята бе доста разпространена сред контрабандистите. Тъй или иначе, не го интересуваше особено къде бе установил базата си Карде. — Кога можем да тръгнем?
— Веднага щом се приготвите — Торв кимна към чиповете за сабак в ръцете на Хан и добави: — Освен ако не искаш да се върнеш в „Ло Бю“ да ги изиграеш.
Соло съвсем бе забравил за тях.