Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Не. Вече доста години не съм бил на Абрегадо. Беше по-зле и от Мое Ейсли и не останах дълго — поклати глава: — Каквито и неприятности да си имаме с новото тукашно правителство, не може да се отрече, че е свършило добра работа по прочистването на планетата.
— Аха, но каквито и неприятности да имаш с новото правителство, да ги разрешим тихомълком, а? — предупреди го Хан. — Ще ми се поне веднъж да минем незабелязано.
Ландо цъкна с език:
— Както кажеш.
Осветлението около бара беше по-приглушено, отколкото в казиното, но все пак достатъчно, за да виждат наоколо. Избраха си маса близо до играчите на сабак и седнаха. От средата на масата веднага се показа холограма на привлекателна девойка:
— Добър ден, господа — произнесе тя с приятно звучащ акцент. — Какво ще желаете?
— Имате ли вино от Некригор Омикрон? — попита Ландо.
— Разбира се, реколти 47, 49, 50 и 52.
— Ще вземем половин гарафа от 49-а година — каза Ландо.
— Благодаря — усмихна се тя и изчезна.
— Това паролата ли е? — попита Хан и огледа казиното. Беше в средата на следобеда местно време и все пак половината маси вече бяха заети. На бара висяха десетина души и представители на чужди раси. Явно пиенето стоеше много по-ниско от хазарта сред пороците на хайманианците.
— Всъщност той не каза какво да си поръчаме — призна Ландо. — Но понеже аз харесвам доброто вино от Некригор Омикрон…
— И тъй като за него ще плати правителството в Корускант…
— Нещо такова.
Виното пристигна на табла, изскочила от малко отворче в средата на масата.
— Ще поръчате ли още нещо, господа? — попита девойката.
Ландо поклати глава и пое гарафата и двете чаши.
— Засега не, благодаря.
— Благодаря и аз — каза тя, преди да изчезне заедно с таблата.
— И така — Ландо наля вино в чашите, — не ни остава друго, освен да чакаме.
— Е, докато си зает с чакане, можеш ли да погледнеш към третата маса за сабак, онази с петимата мъже и жената — отговори Хан. — Кажи ми дали вторият отдясно наистина е този, който ми се струва, че е?
Ландо вдигна чашата си, сякаш за да разгледа виното на светлината. Вглъбен в това занимание, той се извърна леко.
— Не може да е Фин Торв, нали?
— Според мен е точно той — отвърна Хан. — Надявах се, че ти си го виждал по-скоро от мен.
— Не съм го виждал след последната обиколка в Кесъл, когато бяхме заедно — вдигна вежди и сухо добави: — Точно преди онова грандиозно раздаване на сабак, което направихме с теб.
Хан му хвърли обиден поглед:
— Да не искаш да кажеш, че още си ми ядосан за „Сокол“?
— Е… — замисли се Ландо. — Не, сигурно не съм. Не повече, отколкото когато загубих играта от аматьор като теб.
— Аматьор?!
— Но ще си призная, че известно време след това нощем лежах буден в леглото и планирах подобаващо отмъщение. Добре, че така и не направих нищо по въпроса.
Соло погледна отново към масата за сабак.
— Ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре, помисли си, че ако не бе изгубил „Сокол“, сега нямаше да седим тук. Първата „Звезда на смъртта“ на императора щеше да е завладяла Йовин и да е разгромила планетите от Съюза една по една. И това щеше да е краят на бунта.
Приятелят му сви рамене:
— Не съм много сигурен. След като начело са хора като Акбар и Лея…
— Лея нямаше да е жива — прекъсна го Хан. — Тя вече бе на път за екзекуцията й, когато Люк, Чуй и аз я измъкнахме от „Звездата на смъртта“ — той потрепери от спомена.
Тогава замалко не я загуби завинаги и никога нямаше да узнае какво бе пропуснал. А сега, когато вече знаеше, пак можеше да остане без нея.
— Тя е в безопасност — тихо каза Ландо. — Не се тревожи — поклати глава. — Много ми се иска да разбера зашо Империята толкова се интересува от нея.
— Много добре знам — изръмжа Соло. — Защото искат близнаците.
Ландо го зяпна изненадан:
— Сигурен ли си?
— По-сигурен не мога да бъда. Иначе защо просто не използваха шоковите иалки при нападението в Бпфаш? Защото вероятността проклетите оръжия да изстрелят по-голям заряд, който да я убие, е петдесет на петдесет.
— Сигурно си прав — тежко се съгласи Ландо. — А Лея знае ли?
— Нямам представа. Сигурно.
Отново се обърна към масата за сабак. Веселата шумотевица внезапно започна да го дразни. Ако Торв наистина беше свръзката на Карде, крайно време беше да престане с маскарада и да дойде при тях. Като че ли нямаше кой знае каква възможност да се чуди кои бяха неговите хора.
Погледът му обходи казиното, прехвърли се на масите около бара и внезапно се закова на една прикрита в сенките маса в далечния ъгъл с трима мъже на нея.