Наследникът на Империята

Тя се подчини и попита:

— Някакви неприятности?

— По-скоро един незначителен проблем — увери я той. — И все пак доста обезпокоителен. Фин Торв току-що се обади, идва насам и води гости. Бившите генерали от Новата република Ландо Калризиан и Хан Соло.

Стомахът на Мара се сви:

— Какво искат? Карде леко сви рамене:

— Да говорят с мен.

За секунда мислите на Мара литнаха към Скайуокър, заключен в сградата отсреща. Не, просто нямаше начин някой от Новата република да е разбрал, че е тук. Дори повечето хора на Карде бяха в неведение за това, включително голяма част от тези на Миркр.

— С техен кораб ли идват? — попита тя.

— Да, Торв пътува с тях.

Мара неволно премести поглед към командното табло:

— Отвличане?

Той поклати глава:

— Едва ли. Той подаде правилно всички пароли. „Небесният път“ все още е на Абрегадо, задържан е от местните власти или нещо подобно. Калризиан и Соло са помогнали на Торв да избегне същата съдба.

— Тогава им благодари, помоли ги да свалят Торв на планетата и им кажи да се разкарат — предложи тя. — Не си ги канил.

— Вярно — съгласи се Карде, наблюдавайки я внимателно. — Но, от друга страна, Торв сякаш е убеден, че им дължи услуга.

— Нека им се изплати в свободното си време. Карде присви очи:

— Торв е мой помощник — студено каза той. — Неговите дългове са дългове на организацията. Би трябвало досега да си разбрала това.

Гърлото на Мара се сви, изненадващо й бе хрумнала една ужасяваща мисъл:

— Няма да им предадеш Скайуокър, нали? — настоя тя.

— Жив ли имаш предвид? — отвърна с въпрос Карде.

Мара не можеше да отдели поглед от него, от небрежната усмивка, леко притворените клепачи, предпазливо надянатото изражение на незаннтересуваност. Знаеше, че това е маска, той искаше да разбере защо тя мрази Скайуокър, искаше го с най-силната страст, която би могъл да изпитва човек. Но от нея той никога нямаше да получи отговор на въпроса си.

— Едва ли ти е хрумнало — хапливо каза тя, — че Соло и Калризиан може и да са изфабрикували цялата тази история, включително задържането на „Небесният път“, само за да открият местоположението на базата ни.

— Предположих подобна възможност, но я отхвърлих като малко вероятна.

— Разбира се — подигравателно отвърна Мара. — Великият и благороден Хан Соло никога не би направил нето толкова подло, нали? Но ти не отговори на въпроса ми.

— За Скайуокър ли? Мисля, че дадох ясно да се разбере, Мара, че той ще остане тук, докато не разбера защо върховният адмирал Траун се интересува толкова от него. Най-малкото трябва да узнаем колко струва, кой колко е готов да плати, и чак след това ще можем да определим точната му пазарна цена. Мобилизирах всичките ни агенти и се надявам, че с известен късмет ще получим търсените отговори през следващите няколко дни.

— Но приятелите му ще пристигнат тук след няколко минути.

— Така е — съгласи се Карде и леко сви устни. — Ще трябва да преместим Скайуокър малко по-надалеч, не можем да рискуваме Соло и Калризиан да попаднат на него. Искам да го прехвърлиш в четвъртата барака.