Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Наследникът на Империята
Наследникът на Империята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследникът на Империята

Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:

Преди много, много години, в една далечна галактика…
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147
Перейти на страницу:

— Хан? Лея е.

— Лея! — извика Хан и усети как по лицето му се разлива радостна и доста глупава усмивка. Но след миг разбра какво не беше наред: — Чакай малко, какво правиш ти на Корускант?

— Мисля, че се погрижих за нашия проблем — установи, че гласът й звучи напрегнато и извънредно тревожно. — Поне засега.

Хан хвърли поглед към Люк в другия край на залата:

— Мислиш ли!?

— Виж, в този момент не това е най-важното — настоя Лея. — Трябва веднага да се върнеш тук.

Нещо твърдо и студено стегна стомаха му. Лея бе страшно разтревожена.

— Какво се е случило?

Чу как тя си поема дълбоко въздух:

— Адмирал Акбар бе арестуван и отстранен от поста му по обвинение в измяна.

Изведнъж настана абсолютна тишина. Хан местеше погледа си от Люк към Афион и Уедж. Но, изглежда, и те нямаха какво да кажат.

— Ще се прибера възможно най-бързо — обеща й той. — Люк е с мен, да го доведа ли?

— Да, ако няма някаква работа. Акбар ще има нужда от всичките си приятели.

— Добре. Обади ми се на „Сокол“, ако получиш още новини. Потегляме веднага.

— Ще се видим скоро. Обичам те, Хан.

— Аз също — прекъсна той връзката и се обърна към останалите: — Ето че се случи. Люк, идваш ли? — после погледна към Уедж: — Твоите хора успяха ли да направят нещо за изтребителя му?

— Не още — поклати глава пилотът. — Но той е официално на първо място в списъка на чакащите за поправка кораби. Ще бъде готов за полет след около два часа дори ако се наложи да сваля компресорите на моя собствен изтребител.

Люк кимна и се обърна към Хан:

— В такъв случай ще тръгна за Корускант сам, но преди това ще дойда с теб да взема Арту от „Сокол“.

— Добре. Да вървим.

— На слука! — извика след тях Афион.

Те забързаха по коридора към дока, където се бе скачил „Сокол“. Хан си мислеше, че случилото се наистина ще им създаде страшно много проблеми. Ако Фейлия и неговата фракция притиснеха и ускоряха твърде много развитието на нещата, а доколкото го познаваше, ботанецът щеше да направи точно това, тогава…

— Май сме на ръба на гражданска война — прошепна Люк, почти дословно изричайки собствените му мисли.

— Е, няма да позволим това да се случи — отговори Хан с убеденост, каквато не изпитваше. — Не спечелихме войната само за да гледаме безучастно как един амбициозен ботанец съсипва постигнатото.

— И как ще го спрем?

Хан се намръщи:

— Ще измислим нещо.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)