Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Имаш предвид историята за семейството на Акбар ли? — попита Ландо и също се изправи.
— Да — Хан тръгна към стълбището за долната палуба на „Сокол“. — Ако съм разбрал правилно Уинтър, Фейлия е започнал решителния щурм срещу Акбар. Хайде, Трипио, ела да заключиш след нас.
— Капитан Соло, искам за пореден път да изразя несъгласието си с това положение на нещата — жаловито занарежда Тритшо. — Аз наистина не мисля, че да се представям за принцеса Лея, е…
— Добре, добре — прекъсна го Хан. — След като се върнем, ще накарам Ландо да те препрограмира.
— Нима приключихме с представлението? — попита Ландо, промъкна се покрай Трипио и застана до него при отворения люк. — Нали каза на Уинтър…
— Това беше заради евентуалните подслушвани — отговори Соло. — Веднага щом установим контактите си тук, ще потеглим незабавно за Корускант. Дори може да минем през Кашиуук и да приберем Лея.
Ландо подсвирна леко:
— Нима положението толкова се е влошило?
— Трудно е да се каже с точност — призна Хан, натисна копчето за спускането на стьлбичката и тя леко опря в прашната настилка отдолу. — Не успях да разбера какво искаше да ми каже Уинтър с детето, дето седяло вечер до късно, за да чете. Предполагам, че е нещо за разузнаването, нали Акбар му е начело едновременно с функциите на главнокомандващ. Или дори по-лошо — че Фейлия е хвърлил око на най-високия пост.
— Трябва да си създадете по-добър код с нея — подхвърли Ландо и тръгна надолу по стълбичката.
— Ха! През няколко месеца решаваме да го направим — изръмжа Хан. — Вече трета година ги карам да седнем тримата с Лея и да го измислим, но не се получава.
— Е, това, което казваш, има смисъл — подхвърли приятелят му и огледа внимателно космодрума. — Връзва се със слуховете, които чух. Предполагам, че под „съседите“ имаш предвид Империята?
— Да. Ако Акбар бе успял да разбере откъде изтича информация, Уинтър със сигурност щеше да узнае и да ни каже.
— В такъв случай не е ли опасно да се връщаме там? — попита Ландо, когато тръгнаха към изхода.
— Опасно е — съгласи се Хан и стисна зъби. — Но трябва да поемем риска. Без Лея в ролята на посредник Фейлия може и да успее да излъже или дори да изнуди останалите съветници да му дадат каквито правомощия пожелае.
— Ммм — изръмжа Ландо, спря в края на стълбата, която водеше към изхода на космодрума, и погледна нагоре. — Да се надяваме, че днес ще е последната среща и най-сетне ще се свържем с човека, който да ни отведе до Карде.
Космодрумът в Абрегадо бе с много лошо име сред пилотите, с които Хан бе летял като контрабандист. Нареждаше се съвсем в дъното на списъка с предпочитаните спирки, непосредствено до кръчмата на Мос Ейсли на Татуин. За негова огромна, но все пак приятна изненада, когато излязоха от космодрума, видяха бляскав чист град.
— Гледай ти! — измърмори до него Ландо. — Нима цивилизацията най-сетне е стигнала и до Абрегадо?
— Случвали са се и по-странни неща — съгласи се Хан и се огледа.
Беше чисто и почти безупречно подредено, въпреки че се усещаше неповторимата атмосфера на товарен космодрум, на варварство и буйство.
— Охо — прошепна Ландо, погледът му сочеше нещо над рамото на Хан. — Изглежда, някой се е забъркал в сериозни неприятности.
Хан се обърна. На петдесетина метра по улицата малка група униформени мъже, навлечени с лека броня, с автоматични бластери в ръка стояха пред вратата на един от хангарите. Неколцина се вмъкнаха вътре, някои останаха отвън да пазят.
— Зле му се пише — съгласи се Соло и протегна врат да прочете номера над вратата. Шейсет и три. — Да се надяваме, че не е нашата свръзка. А къде трябваше да се срещнем с него?
— Ей там — Ландо посочи малка сграда без прозорци, сбутана между две далеч по-стари на вид къщи. Над вратата висеше малка дървена табела с надпис „Ло Бю“. — Трябва да седнем на някоя маса между бара и казиното и да го почакаме. Той ще ни потърси.
„Ло Бю“ се оказа изненадващо просторна кръчма за скромната си фасада, простряна дълбоко навътре от улицата и в остаряла постройка вляво. До входа бяха подредени няколко маси с изглед към малка, но добре направена сцена, празна в момента. Гърмеше оглушителна дразнеща музика. От другата страна на сцената имаше сепарета, твърде тъмни, за да се види има ли някой вътре. Вляво, издигнато с няколко стъпала и отделено от сцената с прозрачна преграда, беше казиното.
— Мисля, че барът е ей там — промърмори Ландо. — Зад масите за сабак. Май там трябва да идем.
— Идвал ли си преди? — попита през рамо Хан, тръгна край масите и се насочи към стъпалата.