Наследникът на Империята

— Добре, изчезвай — изръмжа той. — Да не съм те видял повече.

— Не се безпокой, кракът ми никога повече няма да стъпи тук — отвърна Хан.

Тълпата бе започнала да се разпръсва и той се върна на масата без никакви проблеми. Както и очакваше, Ландо отдавна бе изчезнал, но за негова огромна изненада преди това бе платил сметката на бара.

— Доста бързо се върна — поздрави го Ландо от върха на стълбичката на „Сокол“. — Очаквах, че ще те мотаят поне още час.

— Нямаше за какво да се хванат — отвърна Хан, изкачи стълбичката и затвори люка. — Надявам се, че Торв се е измъкнал.

Ландо поклати глава:

— Чака те в каюткомпанията — вдигна многозначително вежди: — Мисли, че ни дължи услуга.

— Току-виж ни свършило работа — съгласи се Хан и тръгна по извития коридор.

Торв се бе разположил пред компютърното табло в каюткомпанията. Пред него имаше три малки информационни чипа.

— Радвам се да те видя отново, Торв — каза Хан и пристъпи вътре.

— Аз също, Соло — сериозно отговори Торв, изправи се и протегна ръка. — Вече благодарих на Калризиан, но исках да благодаря и на теб. За предупреждението и за помощта да се измъкна от там. Дължа ви услуга.

— Не се тревожи — махна с ръка Хан. — Значи наистина твоят кораб е в шейсет и трети хангар?

— Да, всъщност не е мой, а на онези, които ме наеха — сбърчи чело Торв. — За щастие в момента в него няма нищо контрабандно, снощи успях да разтоваря. Но явно още от самото начало са ме заподозрели.

— Какво караше? — попита Ландо и се промъкна зад Хан. — Не е тайна, нали?

Торв вдигна вежди:

— Не, не е тайна, но, така или иначе, няма да ми повярвате: храна.

— Прав си — отвърна Ландо. — Не ти вярвам. Контрабандистът небрежно кимна:

— В началото и аз не можех да повярвам. Но някъде по южните хълмове живеят хора, които изобщо не се спогаждат с новото правителство.

— Бунтовници?

— Не, и това е най-странното в цялата история. Не се бунтуват, не създават никакви проблеми и дори не контролират някакви жизненоважни ресурси. Прости хора. единственото, което искат, е да ги оставят да си живеят постарому. Явно правителството е решило да им даде урок и е прекъснало снабдяването им с храна и лекарства, докато не се съгласят да влязат в строя като всички останали.

— Звучи съвсем естествено за това правителство ~ тежко се съгласи Ландо. — Никакво местно самоуправление от никакъв вид.

— И така започнах да прекарвам храна — заключи Торв.

— Щура работа. Както и да е, хубаво е, че ви виждам отново заедно. Добре, че пак решихте да работите двамата. Толкова много екипи се разпаднаха през последните пет години, особено след като Джаба видя дебелия край на тоягата.

Двамата приятели се спогледаха.

— Е, всъщност по-скоро двамата отново сме в бизнеса — поправи го Хан. — Някак се свързахме по време на войната, а преди това…

— Преди просто исках да го убия — притече се на помощ Ландо.

— Разбирам — предпазливо отговори Торв, погледът му постоянно прескачаше от единия към другия. — Заради „Сокол“ е било, нали? Чух някакви слухове, бил си го откраднал.