Наследникът на Империята

— Сигурно се оправя добре?

— Както обикновено — отвърна Уинтър. — Има някакви проблеми в семейството, след като училището започна на пълни обороти.

— Разправии с децата, така ли? — предположи Хан.

— Най-вече спорове за часа на лягане — отвърна тя. — Проблеми с най-малкия, който иска да стои до късно и да чете, нали разбирате?

— Аха — провлачи Хан. — Знам как е с децата. А съседите? Все още ли има неприятности и с тях?

След кратка пауза Уинтър добави неуверено:

— Не съм много сигурна. Не ми е споменавал за тях, но мога да попитам, ако желаете.

— Няма нужда. Най-важното е, че в семейството всичко е наред.

— И аз така мисля. Навярно той просто иска да ви напомни за себе си.

— Благодаря, че ни предаде съобщението му — погледна към Ландо. — Кажи му, че няма да се бавим много. Ще се отбием в Абрегадо, може би и на още едно-две места и се връщаме вкъщи.

— Добре — отговори Уинтър. — Още нещо?

— Не, тоест да — поправи се Хан. — Какви са последните новини около възстановителните работи на Бпфаш?

— Трите системи, които бяха ударени от имперската флота ли?

— Точно така.

И където двамата с Лея се сблъскаха за втори път със сивокожите нападатели от непозната раса. Не го каза на глас, нямаше смисъл да се разпростира нашироко.

— Само секунда, да намеря нужния документ — измърмори Уинтър. — Да, всичко върви доста добре. Имаше някакви проблеми с товарните кораби за доставка, но, изглежда, материалите вече пристигат по-бързо.

Хан се намръщи:

— Какво е направил Акбар, да не е изровил товарни кораби от военния резерв?

— Не, произвежда нови — сухо отговори Уинтър. — Взема най-големите кораби, в повечето случаи междузвездни кръстосвачи и щурмови фрегати, оставя само основните членове от екипажа, оборудва ги с нови дроиди и ги превръща в товарни.

Соло сбърчи чело:

— Надявам се, че са придружавани от голям военен ескорт. Междузвездните кръстосвачи без добре обучени екипажи са чудесни учебни мишени за имперската флота.

— Не може да не е помислил за това — увери го Уинтър. — Орбиталните докове и корабостроителницата в Слуис Ван са надеждно защитени.

— Едва ли в наши дни нещо е надеждно защитено — горчиво отговори Хан. — Докато имперската флота си разиграва коня в цялата галактика, не е така. Както и да е, трябва да приключваме. Ще се чуем по-късно.

— Приятно пътуване. Довиждане, ваше височество. Ландо щракна с пръсти и изтръгна дроида от унеса му.

— Довиждане, Уинтър.

Хан прокара пръст изразително през гърлото си и Ландо изключи предавателя.

— Ако тези междузвездни кръстосвачи бяха оборудвани с подходящите автоматични системи, сега нямаше да се налага да ги пълнят с дроиди, за да ги превърнат в товарни кораби — невинно подметна той.

— Аха — кимна Соло, без да обръща внимание на думите му. Изправи се и провери бластера си. — Да потегляме, трябва да свършим колкото може по-бързо и да се върнем в Корускант. Там става нещо.